Страница 50 от 52« Първа...102030...4849505152

ЧАЙКАТА ДЖОНАТАН

Авторът на едноименната новела Ричард Бах е посветил творбата си „На действителния Джонатан Чайката, който живее във всички нас“.
Странна птица е Джонатан. Дните му минават в изморителни упражнения за преодоляване на земното притегляне. Гладен, щастлив и отдаден на изследвания, той иска да научи все повече и повече за летенето. Мечтае да достигне неподозирани височини, да постави световен рекорд за скорост на чайка. „Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото Джон”, пита го майка му, „защо не ядеш? Станал си само пера и кости! Летенето е хубаво нещо, но не се яде… Не забравяй, че летиш за да се храниш…” Чети повече

МИТЪТ ЗА СИЗИФ

Боговете бяха осъдили Сизиф да бута безспир цяла скала до върха на една планина, откъдето камъкът отново се търкулваше поради тежестта си. Те бяха помислили не без право, че няма по-страшно наказание от безполезния и безнадежден труд.
Ако вярваме на Омир, Сизиф бил най-послушният и най-благоразумният между смъртните. Според друго предание обаче той имал разбойнически наклонности. Не виждам никакво противоречие в това. Мненията за мотивите, довели го до участта на безполезен работник в ада, се различават. Първо го обвиняват в лекомислено отношение към боговете. Той издал техните тайни. Юпитер откраднал Егина, дъщерята на Азоп. Изненадан от изчезването й, бащата се оплакал на Сизиф. Той Знаел за отвличането и предложил на Азоп да му каже къде е дъщеря му, ако даде вода на цитаделата в Коринт. Пред небесните мълнии предпочел благодатта на водата. За наказание бил изпратен в ада. Омир също разказва, че Сизиф оковал Смъртта. Плутон не могъл да понесе гледката на опустялото си и притихнало царство. Бързо предизвестил бога на войната, който изтръгнал Смъртта от ръцете на нейния победител. Чети повече

Стивън Хокинг на 70: Кратка история на човешкото обаяние

Когато Стивън Хокинг казва нещо, светът го слуша. Показателна за това е реакцията на направеното от учения изявление миналата година, че вярата в задгробния живот е „вълшебна приказка“ за хората, които се страхуват от смъртта, предаде ДПА.
Теоретичният физик и космолог, който страда от тежко заболяване на двигателните неврони от 21-годишна възраст и общува чрез компютър, е засягал и други фундаментални теми като например защо съществува човечеството и има ли различен живот във Вселената. Чети повече

ПРЕЦЕНКИ

 

   Да се правят преценки означава да се създаде едно изкуствено състояние, в което според дефинициите на разсъдъка някой или нещо бива видяно по-добро или по-лошо от някого или нещо друго. Така преценката е една конструкция,изфабрикувана от разсъдъка в желанието му да даде право на себе си. В основата на правото стои оцеляването. Но дори когато вече далеч не става въпрос за оцеляване, разсъдъкът продължава да прави преценки, сякаш те са важни сами по себе си. Искам да Ви припомня, че има едно нещо, което се казва „истина” (това, което е), а има също и преценки на Вашия разсъдък (това, което не е). Преценките никога не са истина. Когато имаме работа с истината, преценки не са нужни. Вижте, преценките са заместител на действителността, когато Вие нямате интерес да се занимавате с нея. Чети повече

АБСУРДНАТА СВОБОДА

Сега главното вече е извършено. Имам няколко очевидности, от които не мога да се откъсна. Това, което зная, което е сигурно, което не мога да отрека, което не мога да отхвърля, само то има значение. Мога да отрека всичко в тази част от мен, която живее с несигурни стремежи, освен желанието за единение, жаждата да разреша, необходимостта от яснота и сцепление. Мога да отхвърля всичко в този свят, който ме заобикаля, блъска ме или ме носи, освен хаоса, тази господствуваща случайност и тази божествена еквивалентност, която се ражда от анархията. Не зная дали този свят има смисъл, който го надхвърля. Но зная, че не познавам този смисъл и че ми е невъзможно в момента да го опозная. Какво означава за мен значението извън моята участ? Аз мога да разбера само човешките изрази. Разбирам това, което докосвам, това, което ми оказва съпротива, освен това зная, че не мога да свържа тези две уверености, моята жажда за абсолютното и единението и непримиримостта на този свят с някакъв рационален и разумен принцип. Каква друга истина мога да призная, без да лъжа, без да въвеждам надежда, каквато нямам и която не означава нищо в границите на моята участ? Чети повече

МЪЛЧАНИЕТО

Мълчанието е най-многословният и изпълнен със скрити значения начин да изразим себе си.
То може да разцъфти като хилядолистен лотос, в чиито аромат се потапяме заедно с делириума на влюбеността. Превръща се в красиво изживяване между двама, оказали се в сладък плен на невъзможността да изговорят онова, неизречимото.
Мълчанието има и голяма спасителна сила. Често ни избавя от опасността да убием отношения, достойнство, приятелство. Въпреки, че не означава непременно забравена болка, може да бъде бряг, по който са останали следи от стъпките на любовта ни към някого, докато на устните ни напират обидни слова. Мълчанието е опитът ни да напомним на себе си и другия, че все пак любовта е тук и трябва да се опази, брани, закриля от всички бързопреходни светкавици на настроенията. Ако не успеем да замълчим в такъв миг, рискуваме да изпепелим не просто нечия гордост, а цели десетилетия от отношения. Това често се случва  между близки хора. Чети повече

Стефан и Таня Стоянови: От архивите на Държавна сигурност разбрахме задкулисното й присъствие в живота на Радой Ралин

От няколко години близките на големия български сатирик Радой Ралин се опитват да „реставрират” изчезналото досие на твореца.
Защо го правят и възможно ли е това? Какво в крайна сметка откриват в архивите на репресивния апарат на БКП?
Сайтът desebg.com публикува интервю с по-малкия син на Радой Ралин Стефан Стоянов и съпругата му Таня Стоянова. В него те разказват за перипетиите, за преживения шок, знанието и информацията, която са получили в лабиринта от архиви на Държавна сигурност в опита да възстановят унищожената през януари 1990 г. разработка „Козел” срещу твореца на Шесто управление на ДС.
Проучването им предстои да бъде отпечатано в книга от издателство „Изток-Запад”. Чети повече

Знаещият е повече от безгрешния

Битката няма да е за нови морални стойности, а за знанието, убеден е богословът.Няма зло, има нееволюирало добро”, е мотото на Ваклуш Толев. Основател е на сдружение “Общество Път на Мъдростта” и е автор на трилогията “История и теория на религиите”, “Седемте лъча на еволюцията”, сп. “Нур”. Учил е право в Юридическия факултет на Софийския университет, но през 1946 г. е изключен по политически причини. Престоява години по затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета, повечето от които после били унищожени. След излизането от затворите завършва богословие в Духовната академия, София. Тази година издаде част от стиховете си в книга “Разпилени бисери” и на 7 януари навърши 85 г. Негово е предложението към ООН да се включи в “Хартата за правата на човека” и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на “анатема” в религиите и понятието “враг” в социално-гражданските отношения. “Това е поражение на духовната субстанция, наречена “душа”. Но няма резултат. Няма зрялост още”, казва г-н Толев. Автор е и на идеята за Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история.

Чети повече

Сега е времето на Бай Ганьо младши

Живеем в мирно време, но разтърсвано от бурни и продължителни промени, храним и отглеждаме днешни герои. Бай Ганьовците се множат като ромска тайфа, издържат се с далавери, банки, рекет, проекти, политики, возят се в скъпи коли, строят си замъци с кулички у нас и по света.
Гологлав по чехли, с риза на папагалчета и златен ланец на врата, или надут с вратовръзка, с дипломи за 2-3 висши образования и в костюм на Версаче – това е образът на много от съвременниците на Алековия герой.
Стават депутати, но отсъстват от работа, защото обядват и заседават в бордове и въртят як бизнес. Изобщо не им пука от сересета, флашки и досиета, защото с пари всичко се купува. Чети повече

ХЪЛМЪТ

„Не е истина
не е истина”

Иван Пейчев

     Този хълм си имаше всичко – рекичка, която се извиваше между свободно растящите, бодливи храсти и вероятно извираща някъде от високата му част, и гъста борова гора, която покриваше южната част на склона. Небето бе замряло в някаква наситена до крайност синева. Там, където гората свършваше, подножието на хълма преливаше в огромна поляна с дива и почти непроходима растителност. На места се показваха оранжеви шапчици на невен, нежни стебълца на диви теменуги и еньовчета.
Мъжът вървеше без посока, като внимаваше да не нарани краката си, от внезапно изникващите остри камъни, скрити под храстите. Наоколо нямаше никаква асфалтова алея или някаква оформена пътека, по която да крачи безгрижно и да се любува на дивата красота наоколо. Чети повече

Страница 50 от 52« Първа...102030...4849505152