Страница 49 от 51« Първа...102030...4748495051

ПРЕЦЕНКИ

 

   Да се правят преценки означава да се създаде едно изкуствено състояние, в което според дефинициите на разсъдъка някой или нещо бива видяно по-добро или по-лошо от някого или нещо друго. Така преценката е една конструкция,изфабрикувана от разсъдъка в желанието му да даде право на себе си. В основата на правото стои оцеляването. Но дори когато вече далеч не става въпрос за оцеляване, разсъдъкът продължава да прави преценки, сякаш те са важни сами по себе си. Искам да Ви припомня, че има едно нещо, което се казва „истина” (това, което е), а има също и преценки на Вашия разсъдък (това, което не е). Преценките никога не са истина. Когато имаме работа с истината, преценки не са нужни. Вижте, преценките са заместител на действителността, когато Вие нямате интерес да се занимавате с нея. Чети повече

АБСУРДНАТА СВОБОДА

Сега главното вече е извършено. Имам няколко очевидности, от които не мога да се откъсна. Това, което зная, което е сигурно, което не мога да отрека, което не мога да отхвърля, само то има значение. Мога да отрека всичко в тази част от мен, която живее с несигурни стремежи, освен желанието за единение, жаждата да разреша, необходимостта от яснота и сцепление. Мога да отхвърля всичко в този свят, който ме заобикаля, блъска ме или ме носи, освен хаоса, тази господствуваща случайност и тази божествена еквивалентност, която се ражда от анархията. Не зная дали този свят има смисъл, който го надхвърля. Но зная, че не познавам този смисъл и че ми е невъзможно в момента да го опозная. Какво означава за мен значението извън моята участ? Аз мога да разбера само човешките изрази. Разбирам това, което докосвам, това, което ми оказва съпротива, освен това зная, че не мога да свържа тези две уверености, моята жажда за абсолютното и единението и непримиримостта на този свят с някакъв рационален и разумен принцип. Каква друга истина мога да призная, без да лъжа, без да въвеждам надежда, каквато нямам и която не означава нищо в границите на моята участ? Чети повече

МЪЛЧАНИЕТО

Мълчанието е най-многословният и изпълнен със скрити значения начин да изразим себе си.
То може да разцъфти като хилядолистен лотос, в чиито аромат се потапяме заедно с делириума на влюбеността. Превръща се в красиво изживяване между двама, оказали се в сладък плен на невъзможността да изговорят онова, неизречимото.
Мълчанието има и голяма спасителна сила. Често ни избавя от опасността да убием отношения, достойнство, приятелство. Въпреки, че не означава непременно забравена болка, може да бъде бряг, по който са останали следи от стъпките на любовта ни към някого, докато на устните ни напират обидни слова. Мълчанието е опитът ни да напомним на себе си и другия, че все пак любовта е тук и трябва да се опази, брани, закриля от всички бързопреходни светкавици на настроенията. Ако не успеем да замълчим в такъв миг, рискуваме да изпепелим не просто нечия гордост, а цели десетилетия от отношения. Това често се случва  между близки хора. Чети повече

Стефан и Таня Стоянови: От архивите на Държавна сигурност разбрахме задкулисното й присъствие в живота на Радой Ралин

От няколко години близките на големия български сатирик Радой Ралин се опитват да „реставрират” изчезналото досие на твореца.
Защо го правят и възможно ли е това? Какво в крайна сметка откриват в архивите на репресивния апарат на БКП?
Сайтът desebg.com публикува интервю с по-малкия син на Радой Ралин Стефан Стоянов и съпругата му Таня Стоянова. В него те разказват за перипетиите, за преживения шок, знанието и информацията, която са получили в лабиринта от архиви на Държавна сигурност в опита да възстановят унищожената през януари 1990 г. разработка „Козел” срещу твореца на Шесто управление на ДС.
Проучването им предстои да бъде отпечатано в книга от издателство „Изток-Запад”. Чети повече

Знаещият е повече от безгрешния

Битката няма да е за нови морални стойности, а за знанието, убеден е богословът.Няма зло, има нееволюирало добро”, е мотото на Ваклуш Толев. Основател е на сдружение “Общество Път на Мъдростта” и е автор на трилогията “История и теория на религиите”, “Седемте лъча на еволюцията”, сп. “Нур”. Учил е право в Юридическия факултет на Софийския университет, но през 1946 г. е изключен по политически причини. Престоява години по затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета, повечето от които после били унищожени. След излизането от затворите завършва богословие в Духовната академия, София. Тази година издаде част от стиховете си в книга “Разпилени бисери” и на 7 януари навърши 85 г. Негово е предложението към ООН да се включи в “Хартата за правата на човека” и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на “анатема” в религиите и понятието “враг” в социално-гражданските отношения. “Това е поражение на духовната субстанция, наречена “душа”. Но няма резултат. Няма зрялост още”, казва г-н Толев. Автор е и на идеята за Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история.

Чети повече

Сега е времето на Бай Ганьо младши

Живеем в мирно време, но разтърсвано от бурни и продължителни промени, храним и отглеждаме днешни герои. Бай Ганьовците се множат като ромска тайфа, издържат се с далавери, банки, рекет, проекти, политики, возят се в скъпи коли, строят си замъци с кулички у нас и по света.
Гологлав по чехли, с риза на папагалчета и златен ланец на врата, или надут с вратовръзка, с дипломи за 2-3 висши образования и в костюм на Версаче – това е образът на много от съвременниците на Алековия герой.
Стават депутати, но отсъстват от работа, защото обядват и заседават в бордове и въртят як бизнес. Изобщо не им пука от сересета, флашки и досиета, защото с пари всичко се купува. Чети повече

ХЪЛМЪТ

„Не е истина
не е истина”

Иван Пейчев

     Този хълм си имаше всичко – рекичка, която се извиваше между свободно растящите, бодливи храсти и вероятно извираща някъде от високата му част, и гъста борова гора, която покриваше южната част на склона. Небето бе замряло в някаква наситена до крайност синева. Там, където гората свършваше, подножието на хълма преливаше в огромна поляна с дива и почти непроходима растителност. На места се показваха оранжеви шапчици на невен, нежни стебълца на диви теменуги и еньовчета.
Мъжът вървеше без посока, като внимаваше да не нарани краката си, от внезапно изникващите остри камъни, скрити под храстите. Наоколо нямаше никаква асфалтова алея или някаква оформена пътека, по която да крачи безгрижно и да се любува на дивата красота наоколо. Чети повече

Новият глобалист страда от носталгия

Идеята, че можем да се чувстваме у дома навсякъде по земното кълбо, се основава на мирогледа, който възхвалява самотата .
Световното проучване на Галъп“ твърди, че 1,1 милиарда или една четвърт от хората в зряла възраст в целия свят искат да се преместят временно в друга държава с надеждата да намерят по-доходна работа. Други 630 милиона смятат да отидат в чужбина, за да си намерят постоянно препитание.
Глобалното желание за напускане на дома възниква от бедността, но и от убеждението, че не съществуват пречки за подобна подвижност. Чети повече

Свърши ерата „Първанов“, срамен период в историята ни

Интервю на Коста Георгиев с проф. Пламен Цветков

– Проф. Цветков,  прогнозирайте като историк кое събитие от 2011 г. ще остане в новата история на България?

– Трудно е да се направи такава прогноза, но несъмнено ще бъде запомнено, че след 10-годишно президентстване си отива един човек, за когото ме беше срам, че ми е държавен глава. Освен това политическата сила БСП вече няма да държи властта на „Дондуков” 2. Тоест събитието е, че си отива ерата „Първанов” – един срамен период в най-новата ни история Той открито обслужваше интересите на една чужда недемократична държава, каквато е Русия. Чети повече

Размисли на Александър Клуге за смисъла на рождения ден

   Александър Клуге: „Всеки рожден ден има отношение към понятието власт”

Александър Клуге, роден през 1932 г., е германски филмов продуцент, режисьор, писател, сценарист и адвокат. Той е най-влиятелният представител на новото немско кино. Александър Клуге е член на литературното сдружение „Група 47”. Размисли на Александър Клуге пред вестник „Ди Велт” за деня, в който започва всяка автобиография, а именно рождения ден.

Чети повече

Страница 49 от 51« Първа...102030...4748495051