Страница 40 от 53« Първа...102030...3839404142...50...Последна »

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА

Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони надеждите ми издъхват като простреляни птички. Това не може да забави крачките ми, защото винаги на мястото на прекъснатия полет се ражда ново прозрение. Есента навлиза във вените ми като истина, която трябва или да отхвърля, или да приема. Трябва да го направя с ясното съзнание за онова, което няма да се върне и да се изправя лице в лице с тайния си страх, че ще изгубя светлината. Чети повече

ИЗДРЪЖЛИВЕЦ НА ГЛАДУВАНЕ

През последните десетилетия интересът към изкуството на гладуването значително намаля. Докато по-рано имаше сметка да се устройват самостоятелно големи зрелища от този род, днес това е напълно невъзможно. Тогава времената бяха други. Целият град говореше за издръжливеца на гладуване; вниманието към него растеше с всеки изминал ден; всички искаха поне веднъж през деня да зърнат артиста; към края на изпитанието пред малката клетка от сутрин до вечер седяха зрители с абонаментни карти; разглеждания имаше и нощем – под светлината на факли, за по-силно въздействие. При хубаво време изнасяха клетката на открито и тогава показваха издръжливеца на гладуване главно на децата; Чети повече

ФОРЬО

На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, което не е вечно е непоносимо… Морето е вечност. Островът – откъснала се част от континента на отминалия ни живот… Винаги идват мигове, в които човек трябва да живее като остров. Преди да отплува. Завинаги. Чети повече

Усилието да обичаш

Всеки ден от живота ни се състои от хиляди, постоянно променящи се чувства и настроения. Един безкраен поток, който непрекъснато се разпада и подновява, където мракът и светлината всеки миг разменят местата си, опалесцират и рисуват картината на нашия вътрешен живот. Като филм, чиято лента се върти на високи обороти, без да дава покой на съзнанието ни дори през нощта. Много често там, в тъмнината на киносалона на своя живот, мъжът и жената преживяват различно пулсиращите картини на екрана, дълбоко отчуждени един от друг и от самите себе си. Сякаш невидима ръка трябва да прекъсне тази прожекция на съзнанието, за да им позволи за миг да надзърнат към собствените си същности и по някакъв начин да разберат какво значат един за друг. Чети повече

ЕДИН ОСОБЕНО ТЕЖЪК СЛУЧАЙ/РОБЕРТ МУЗИЛ/

Човек, който желае истината, става учен; човек, който желае да даде воля на въображението си, става може би писател; ала какъв става човекът, който желае нещо, заключено помежду двете? Човекът, който си блъска главата над този въпрос, е надарен математик, носи името Улрих и се подвизава във въображаемия свят на литературата. Улрих е главен герой в романа на Роберт Музил „Човекът без качества“ и качествата му, напук на това заглавие, са заслужили всеобщо признание, поставяйки го в модерната литература редом с „Одисей“ от Джеймс Джойс. Що се отнася до самия въпрос, той е от първостепенна важност за героя; във всеки случай, именно за да намери подобаващ отговор, Улрих си взел една година отпуска от живота, уверява авторът. Чети повече

Лицемерен потрес

В последните дни на август бях (за пореден път) интензивно търсен от представителите на масовите медии във връзка с (пак поредното) изявление на Пловдивския митрополит Николай. Както поводът на медийния интерес, така и позицията, която очевидно се очакваше от мен, ме накараха обаче да се замисля този път върху парадоксалното състояние на диалога между йерархията на Българската православна църква и т. нар. “гражданско общество”, който се възпроизвежда непрестанно в сферата на публичността ни вече от доста време. Чети повече

СЪВЪРШЕНСТВОТО И ВАШАТА ПРИКАЗКА ЗА ЖЕРТВАТА

Искам да Ви припомня нещо, което преди много време, когато сте били малко дете, сте знаели, и което сте забравили: Вие сте съвършен. Погледнете което и да е малко дете и можете да преживеете директно, че хората са съвършени. Вие сте съвършен, дори Вие. Това е ясно като бял ден. Също така ясен е фактът, че съществуват пречки за преживяването и израза на това съвършенство, които се наричат „убеждения, че Вие сте по-малко съвършен”. Чети повече

ЕДНА КРАТКА ИСТОРИЯ

Искам да ви разкажа една кратка история. Двама монаси-будисти се връщали отнякъде в своя манастир. Стигнали до брод на река. Течението било доста силно. Наоколо – само хълмове и планини. На брега стояло красиво младо момиче и чакало някой да й помогне да премине през брода. Страхувала се да влезе сама във водата.
По-възрастният монах вървял пред по-младия, разбира се – отново игра на егото. Щом си по-стар, трябва да вървиш пред по-младите – те пък са длъжни да крачат малко след теб. Не им е позволено да вървят редом, да не говорим за възможността младият да изпревари. И такива хора проповядват, че трябва да отхвърлим собственото си его! Погледнато чисто формално, дори възрастта е основа за проява на егото. Чети повече

За стрелата, отровата и вината

Според Буда липсата на желания е в основата на Просветлението. В двадесет и първи век това състояние се нарича депресия. Цял живот се мятам между Буда и депресията. Парадоксът е, че съм православен християнин и в сърцевината на съществото си очаквам, когато стигна онзи бряг на края на живота, Той да ми подаде милостивата си ръка. Нищо, че съм целувал жени на гробищата. Все пак нощно време там е тихо и има много скамейки. Но това отдавам на слабостта, присъща на повечето хора. Чети повече

Най-странната тайна

Преди няколко години нобеловият лауреат проф. Албърт Швайцер, запитан от журналисти, „Професоре, какъв е проблема с хората в днешни времена?” отговори след мигновенно мълчание: „Хората просто не мислят!”
Точно по тази тема бих желал да ви говоря днес. Ние живеем в златен век. Това е ерата, за която човечеството е работило, очаквало, и мечтало от хиляди години. Ние живеем в най-богатите времена в историята, в които има множество възможности за всеки един от нас.
Обаче, ако вземем за пример 100 човека, които започват на равни начала на възраст 25 години, знаете ли какво ще стане с тях докато достигнат 65-годишна възраст? Всички от тези 100 човека вярват в началото че ще бъдат успешни. Те са ентусиазирани към живота, имат специална искрица в очите, вървят гордо изправени и животът им изглежда като едно интересно приключение. Чети повече

Страница 40 от 53« Първа...102030...3839404142...50...Последна »