Страница 30 от 49« Първа...1020...2829303132...40...Последна »

СТРАХЪТ

Ако всеки би знаел всичко за другия,
всеки лесно и с удоволствие би прощавал,
не би имало вече никаква гордост, никаква
надменност.
Хафъз

Зад четирите основни форми на страх стоят общочовешки проблеми, с които всички ние неизбежно се стълкновяваме. Всеки от нас се среща със страха от отдаването в една от неговите различни форми, които носят като нещо общо помежду си чувството за застрашеност на нашата екзистенция, на нашето лично жизнено пространство или на цялостта на нашата личност. Чети повече

Необикновена наблюдателност

Трябва да започнем със себе си, преди да разберем каква е крайната цел на живота и какво означава всичко това – войните, враждите между народите, конфликтите и цялата тази бъркотия. Изглежда много лесно, но всъщност е извънредно трудно. За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да осъзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува. За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Чети повече

Хората действително живеят в Матрицата

Какво е устройството на човешкото общество?
Хората се подчиняват на законите на Матрицата. Вашите действия не са в резултат на собствените ви желания и съзнателни заключения.
Какъв е основният принцип на Матрицата?
“Хората правят нещата, които са част от създадената за вас голяма игра, която действа по предварително програмирани във всеки от вас принципи. Принципът е, че веригата на предполагаемите ви желания и действия се увеличава в геометрична прогресия. Например, ако имате пари, това поражда желание да ги харчите или трупате. Колкото по-силно е желанието ви да имате повече пари, толкова повече ще действа върху вас принципа на Матрицата. Чети повече

ЩЕ ДОПЛУВА ЛИ ДО НАС ИВАН ПЕЙЧЕВ – ТОЗИ САМОТЕН МОРЕПЛАВАТЕЛ?

Хубаво е, че се появи книга за творчеството на Иван Пейчев – „Последният гладиатор на българския Монпарнас” . Макар че заглавието мъничко дразни, защото става дума за един от „най-българските поети”.
Има прокълнати поети в българската литература. До този извод винаги стигаме, когато се опитаме да осмислим творческата съдба на поета Иван Пейчев.
Иван Пейчев е най-значимият български поет през втората половина на ХХ век. Този факт нито проумява, нито желае да приеме българската литературна критика. Нито вчера, нито днес.
Понятно е защо е така. По времето на т.н. социализъм това не беше нито възможно, нито пък допустимо от идеологическа гледна точка. Чети повече

ДЖЕРЪМИ АЙРЪНС

Джеръми Айрънсе роден на 19 септември 1948 година в малкото градче Коуз, на остров Уайт (в пролива Ла Манш). Расте в семейството на данъчен консултант и домакиня. Учи за ветеринарен лекар, но зарязва всичко и се премества в Бристол, където посещава актьорски курсове към театър Олд Вик и скоро става член на неговата трупа. Играе във всички репертоарни спектакли – от Шекспир до постановки по пиеси на модерни автори. През 1971 г. пристига в Лондон, където скоро играе Йоан Кръстителя в мюзикъла „Евангелието“. Жъне успехи като актьор в театър West End и в телевизионни спектакли.

  ПРОЧУВА СЕ СЛЕД „ЗАВРЪЩАНЕ В БРАЙДСХЕД“

Чети повече

АЗ-ЪТ

Преди да съм написал каквото и да е за Аз-а (англ. the Self), нека Ви кажа, че това е невъзможно. Поради специфичната си природа Аз-ът не може да бъде описан. За всичко, което мислите, че е „Аз”, можете да бъдете абсолютно сигурен: не е това.
Нищо не може да съществува без пространство, в което да се помещава. Нямам предвид „вакуум”, който също е понятие на разсъдъка за „нещо”. Ние сме свикнали да приемаме за съвсем естествено, че има пространство, в което съществува животът. Чети повече

Градът като място на свободата

Твърдя, че градът е едно от родилните ядра на европейския манталитет, а така също на голяма част от онези цивилизационни качества и добродетели, които са направили човека на Европа „главен герой” на Новото време. Ето защо нормалният живот и развитие на града са изключително важни за просперитета на една европейска нация, както пък, обратно, руинирането му (под една или друга форма) почти автоматично води до цялостна деградация на националното общество. Чети повече

БРИТАНСКИЯТ АКТЬОР ФРЕДИ ФОКС ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО

Актьорът Фреди Фокс е роден на 4 май 1989 г. в Лондон. Наскоро партнира с Рупърт Еверет (в ролята на Оскар Уайлд) в пиесата „Целувката на Юда”. Блиц интервю за Спектейтър.
Какво четете в момента?
Моето приятелство с Оскар Уайлд на Алфред Дъглас.
Какво четяхте под завивките като дете?
Като дете четях много малко, защото страдах от тежка форма на дислексия. Беше ме страх да чета. Така че или слушах аудио-книги или татко ми четеше (най-често класики като Робин Худ или Робинзон Крузо, за да ме приспи). Чети повече

В екстремна ситуация различията между хората намаляват

Филип Джордж Зимбардо, роден през 1933 г. в Ню Йорк, завършва образованието си в Йейл през 1959 г. и преподава в продължение на много години в Станфордския университет. Филип Зимбардо става известен чрез проведения от него Станфордски затворнически експеримент. Професорът по психология Филип Зимбардо изследва реакциите на човека в състояние на ограничена свобода, в условия на затворнически живот и разкрива влиянието на наложената социална роля върху поведението на човека и неговата склонност към насилие. Професор Филип Зимбардо в разговор с Александър Гьорлах от списание The European, издание на немски език.

Въпрос: Правителството корумпира системите, в които хората живеят и работят? Чети повече

ДЪРВЕТАТА ПРЕЗ ЗИМАТА

Ако има нещо, пред което окончателно рухваме, това е реалността. Можеш цял живот да носиш на гръб своите надежди, да изнемогваш под тежестта им, сякаш са чувал с камъни, можеш да градиш представи за един честит живот, който просто ще се окаже над възможностите на бъдещето. Ако постоянно се съобразяваш с богатствата на повърхността и пренебрегваш тези вътре в себе си, радостта е кратка. Всъщност тя винаги е кратка, щом чувствата владеят над ясното съзнание. Колкото до надеждите, те с годините така поевтиняват, че спокойно можеш да се ровиш в тях като в преспи ненужни конфети, останали от празник, за чийто повод отдавна не си спомняш. Чети повече

Страница 30 от 49« Първа...1020...2829303132...40...Последна »