Страница 30 от 51« Първа...1020...2829303132...4050...Последна »

Ванда

Когато старецът тръгна към почивната станция, всички сенки бяха все още дълги и хладни. През бялата пролетна мъгла долу прозираше градът, а още по-нататък – неясното очертание на един полусъбуден хоризонт. По скалите блуждаеха остатъци от нощта. Старецът вдигна яката на шубата си и закрачи по пътеката.
Управата на курорта му бе издействувала да се храни безплатно в стола на станцията. Чети повече

Сам в тълпата

Човекът иска да бъде необходим, да бъде обичан, уважаван, обгрижван, хвален. Хиляди желания, и когато не са изпълнени, е съгласен да получи каквото и да е. Дори манипулацията ще свърши работа, най-малкото тя го кара да се чувства жив. Дори измамата ще е от полза, най-малкото ще знае, че някой го е забелязал. Светът е странен. Когато хората не могат да постигнат нещо истинско, са готови да го заменят с каквото и да е. Като не могат да получат любов са склонни да приемат съчувствието за заместител. Чети повече

Никой не чете от кора до кора

Нима, господине, четете книгите чак до края?” Така британският литератор Самюъл Джонсън (1709-1784) недоверчиво и със забавление отговаря на един човек, който го пита довършил ли е някаква книга. А какво правим ние днес, стигаме ли до последната страница? И ако го правим, не сме ли кретените, каквито Джонсън смята, че би трябвало да сме, щом четем книгите от начало до край?
Немският философ Шопенхауер (1788-1860), който много е мислил и писал върху четенето, заема страната на Самюъл Джонсън. Чети повече

Между разума и интуицията

Вие подробно се занимавате с клопките, в които човешкото мислене може да попадне. Един пример: в новата ви книга описвате колко лесно нараства готовността на хората да оставят пари за кафе в касичката…
… да, трябва само да се погрижите за подходяща картинка над касичката. Ако от стената гледат чифт очи, хората плащат двойно повече, отколкото при картина с цвете. Този, който се чувства наблюдаван, постъпва по-морално.
И това действа, дори когато не сме забелязали снимката на стената? Чети повече

ЯУРЕГ

Пристигането ми в Яурег преди три години към осем часа вечерта, смятам, ми даде право на известни надежди, които не се осъществиха, напротив, от мига, в който стъпих на яурегска земя, положението ми се влоши. Една от причините да напусна града бе навярно безкрайният наплив от хора, сред който направо се задушавах поради беззащитността на телесните си и душевни центрове, поради неспособността си да открия някакъв смисъл. Представата, че всеки ден призори трябва да се събуждам и да извършвам всекидневната си работа под бремето на един милион и седемстотин хиляди души, едва не ме погуби. Чети повече

Тъгата като медитация

Тъгата може да стане много обогатяващ опит. Трябва да поработите върху това. Лесно е да избягаш от тъгата си – и всички взаимоотношения обикновено са бягства; човек просто продължава да я избягва. Но тя е винаги там отдолу… подводното течение продължава. Дори и във взаимоотношението тя избухва много пъти. Тогава човек е склонен да прехвърли отговорността върху другия, но това не е истинското нещо. То е твоята самота, твоята тъга. Ти не си се установил в нея, така че тя избухва отново и отново.
Ти може да избягаш в работата. Може да избягаш в някакво занимание, във взаимоотношение и в обществото, тук и там, в пътуване, но тя не си отива, защото тя е част от твоето същество. Чети повече

ПРИЕМАНЕ

Не вярвайте, че знаете какво значи „приемане”. Възможно е да нямате и най-малко понятие и същевременно да сте убеден, че знаете какво е. Преди да Ви кажа какво е и какво не е приемане, искам да знаете, че то е изходната точка за задоволително преживяване на живота. То дори е единствената изходна точка. Ясно е, че нещо, което не приемате, не може да бъде задоволително. Дори ако има един аспект от живота Ви, който не приемате, в никой случай не можете да бъдете доволен от живота си като цяло. Ако не приемате някоя даденост в живота, значи не сте готов да признаете, че сте причинили нейното преживяване. Чети повече

Франц Кафка – вечният годеник

Два пъти предлага брак на една и съща жена, а после бяга от сватбата.
Гениалният писател Франц Кафка оставя следи в много женски сърца. Жените харесват неговия ум, обаяние и тънко чувство за хумор, само че Кафка често страни от тях. Той е срамежлив, необщителен и крайно неуверен в себе си. Писателят не харесва тялото си, срамува се от него и постоянно ходи прегърбен, за да прикрие високия си ръст. Чети повече

Пластична хирургия за другия

С Новото време навлизаме в епоха на производство на Другия. Вече става дума не за убиване, изяждане или съблазняване на Другия, за изправяне пред него, състезаване с него, за любов или омраза към Другия. Става въпрос преди всичко за производство на Другия. Другият е вече обект не на страст, а на производство. Може би защото Другият, в радикалната си другост или нередуцируемата си странност, е станал опасен или непоносим. И затова се налага да прогоним като зъл дух съблазнителността му. Или може би – съвсем просто – другостта и отношенията-между-двама постепенно изчезват, с възхода на индивидуалните ценности и разрушаването на символните. Чети повече

ВРАГЪТ В МОЕТО БИТИЕ

В пъстрата рулетка на действията ни винаги е трудно да предвидим кога сме печелещи и кога губещи. Способността да осмислим пълната схема на постъпките си бързо изчезва още при първите опасни кръстовища, плаващи пясъци или неочаквани възвишения. Внезапно пътят на нашите стремежи се оказва преграден, слънцето залязва, напада ни натрапчиво чувство за нещо нередно, липсващо – не-що като мирова скръб. Тогава неизменно вървим към състояние на изолация, запуснатост и отчаяние, неувереността става наша майка, а наша муза – недоверието. Чети повече

Страница 30 от 51« Първа...1020...2829303132...4050...Последна »