Страница 20 от 51« Първа...10...1819202122...304050...Последна »

Украйна и България – насъщни паралели

Те просто се натрапват, няма как да бъдат отминати. Длъжни сме да се вгледаме в тях, да ги разчетем, за да разберем себе си. И да избегнем кървавото си бъдеще – ако можем.
Най-важният: и Украйна, и България са страни, които попадат в обсега на геостратегическите приоритети на Русия. Чети повече

ВОЙНА

Войни има откакто се помни светът. Като че ли войната е естественото състояние на тази планета и сякаш няма начин да бъде предотвратена. Големи войни, малки войни, средни войни, всякакви, освен: никакви войни. Неизбежността на войната е голяма трагедия на човешката природа. Това, че все още има войни, е заслуга на политиците. Чети повече

Изопачавра

Това е основен метод на така нареченото Ляво за водене на публичен дискурс и главен похват на политическата им борбаРазхождахме се из поредната листопадна есен на нашето емигранствуване заедно с кучето Сокър покрай езерото в един парк на Лонг Айлънд, недалече от Ню Йорк. Над нас в пронизително синьото небе се открояваше ярко предсмъртната оранжева траектория на едно отпаднало от дървото дъбово листо, Чети повече

Интелектуалецът и песимизмът

В своя прочут доклад „За европейския дух”, изнесен в Женева през 1946 г. – след като е обмислил от всички страни сполетялата континента ни катастрофа и е набелязал тревожните перспективи пред него – Карл Ясперс пише в заключението си следното: „Навярно трябва оттук нататък да живеем в готовност за най-лошото, но не бива да го мислим като неизбежно… Чети повече

РАСИЗЪМ

Да не се мотаем, ами да почваме. Човечеството е погодило жесток номер на себе си, като е започнало да упражнява способността да нагажда цвета на кожата си към климатичните условия. На земята има области, където интензивността на слънчевите лъчи прави трудно оцеляването на белокожи хора. Естествено човекът, съвършеният оцеляващ, е намерил начин да бъде опечен от слънцето. Чети повече

Замина си един тъжен Кольо Карамфилов

Много хора не повярваха, че Кольо Карамфилов ни е напуснал, след като се разбра за неговата кончина. Даже във Фейсбук негови приятели отказваха да употребят думата „Сбогом”, а пишеха „Довиждане”. Хората не вярваха, че този витален творец, който понякога твърдеше, че е хулиган, си е заминал безвъзвратно от този свят. Чети повече

ЗЛО НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

Може да се каже, че злото е жертване на жизнеността в отношенията заради имане на право. Тук нямам интерес да Ви съобщя, че в света съществува зло. Сигурен съм, че го знаете. Аз искам по-скоро да разширя злото до нивото на абстракциите, което би му позволило да достигне до своя естествен край. Всичко, което бъде разтеглено до едно подходящо ниво на абстракции, се разтваря и изчезва, с изключение на фундаменталните закони, определящи вселената. Гравитацията например не би изчезнала на нивото на абсолютната абстракция, тъй като самата тя е абсолютна абстракция. Чети повече

ИСТОРИЯТА

Напредвайки през живота си хората събират колекция от спомени за събитията, станали по време на пътуването. По-нататък тези спомени се преработват и редактират, практикуват и проповядват, докато не прилегнат към една фалшива самоличност, подкрепяна от „история”. Целта на историята е тройна:
(1) да даде право на разказвача и не-право на другите,
(2) да обясни причините, поради които нещата са станали каквито са, и
(3) да придаде на разказвача чувство за това кой е той, което без историята привидно би липсвало.
По странен начин историята отказва по всичките три параграфа, но продължава да съществува в разсъдъка, за да смекчи страха. Тя принудително не съответства на истината за това, което се е случило, а по-скоро клони натам да представя събитията така, както би се искало на разказвача, както той си мисли, че би трябвало да са се случили. В този процес спомените могат действително да бъдат преработвани и променяни. Това е познато в психоанализата като „покривна (защитна) памет” (англ. screened memory, нем. Deckerinnerung). Всъщност всички ние имаме покривни спомени в някаква форма, въпреки че сме последните, които го съзнават. Така че ако историята изобщо предизвиква нещо, то е да Ви изкарва неправ, което се дължи на грубите й неточности.
По точка втора историята малко или много има успех, макар и нереален. В определена степен тя придава на разказвача си чувство за обоснованост по въпроса „защо” нещата са станали каквито са. Обаче отговорите на въпроса „Защо?” никога не носят майсторство по отношение на сегашното развитие на нещата. Такава обоснованост е синоним на безполезност и в този смисъл историята е пълно фиаско.
Третият фактор, самоличността, е доста измамен. Действително изглежда така, сякаш би трябвало да сме всички тези неща: деца на майките си, продукти на училищата, които сме посещавали, пълният сбор от своите убеждения, позиции, мнения, вкусове и т.н. И все пак този вид самоличност идва и си отива много бързо, като оставя след себе си неудовлетвореност и една неяснота по въпроса „Кой съм всъщност?” Да не говорим за факта, че човешките същества най-редовно създават неща, които просто не могат да бъдат обяснени на основата на предишен опит.
Аз твърдя, че Вие не сте продукт на своето обкръжение, както много би се искало на историята Ви.
Аз твърдя, че Вашата история не може да Ви изкара прав, без това да Ви струва много от Вашата жизненост.
Аз твърдя, че тя по никакъв начин не обяснява нещата така, че да постигнете майсторство в живота.
И най-вече аз твърдя, че Вие сте съзнанието, обитаващо разсъдъка, съчинил тази история, ето защо идентификацията „кой сте всъщност” е последното нещо, за което бихте имали нужда от история.
Да бъдете просветлен означава да се откажете от „важността” на своята история по всички три параграфа и в крайна сметка да я изоставите напълно. Чак след като се откажете от „важността” на историята си, Вие ще можете да започнете да оказвате значително въздействие върху света. Вашата история Ви пречи да служите на света и Ви принуждава да рецитирате разсъдъчен инвентар до края на дните си.

Бъдни вечер

Вървя по потъналата в коледни елхи и разноцветни лампи лондонска улица Оксфорд Стрийт и примигвам срещу блестящите прожектори, превърнали полумрачния зимен следобед в сияещ летен ден. Около мен, край витрините, като някаква дълга тъмна река, в която плуват човешки лица, тече тълпата. Отляво и отдясно витрините разиграват неонови игри, неизбежно придружавани от воя на високоговорителите, които бълват неспирно поп музика, сякаш се опитват да удавят всякакви човешки гласове. Чети повече

ЛОЯЛНОСТ И ПРИЗНАНИЕ

Уместно е да обсъдим лоялността и признанието заедно, тъй като лоялността не може да просъществува дълго без признание. Лоялността е онова състояние в едно отношение, което Ви разрешава да допринасяте причинно (to contribute at cause) за целта и смисъла на отношението. Когато допринасяте причинно за нещо, това не Ви струва нищо, не е свързано с някаква „жертва” и Вие дори печелите от него. Чети повече

Страница 20 от 51« Първа...10...1819202122...304050...Последна »