Страница 20 от 50« Първа...10...1819202122...304050...Последна »

Замина си един тъжен Кольо Карамфилов

Много хора не повярваха, че Кольо Карамфилов ни е напуснал, след като се разбра за неговата кончина. Даже във Фейсбук негови приятели отказваха да употребят думата „Сбогом”, а пишеха „Довиждане”. Хората не вярваха, че този витален творец, който понякога твърдеше, че е хулиган, си е заминал безвъзвратно от този свят. Чети повече

ЗЛО НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

Може да се каже, че злото е жертване на жизнеността в отношенията заради имане на право. Тук нямам интерес да Ви съобщя, че в света съществува зло. Сигурен съм, че го знаете. Аз искам по-скоро да разширя злото до нивото на абстракциите, което би му позволило да достигне до своя естествен край. Всичко, което бъде разтеглено до едно подходящо ниво на абстракции, се разтваря и изчезва, с изключение на фундаменталните закони, определящи вселената. Гравитацията например не би изчезнала на нивото на абсолютната абстракция, тъй като самата тя е абсолютна абстракция. Чети повече

ИСТОРИЯТА

Напредвайки през живота си хората събират колекция от спомени за събитията, станали по време на пътуването. По-нататък тези спомени се преработват и редактират, практикуват и проповядват, докато не прилегнат към една фалшива самоличност, подкрепяна от „история”. Целта на историята е тройна:
(1) да даде право на разказвача и не-право на другите,
(2) да обясни причините, поради които нещата са станали каквито са, и
(3) да придаде на разказвача чувство за това кой е той, което без историята привидно би липсвало.
По странен начин историята отказва по всичките три параграфа, но продължава да съществува в разсъдъка, за да смекчи страха. Тя принудително не съответства на истината за това, което се е случило, а по-скоро клони натам да представя събитията така, както би се искало на разказвача, както той си мисли, че би трябвало да са се случили. В този процес спомените могат действително да бъдат преработвани и променяни. Това е познато в психоанализата като „покривна (защитна) памет” (англ. screened memory, нем. Deckerinnerung). Всъщност всички ние имаме покривни спомени в някаква форма, въпреки че сме последните, които го съзнават. Така че ако историята изобщо предизвиква нещо, то е да Ви изкарва неправ, което се дължи на грубите й неточности.
По точка втора историята малко или много има успех, макар и нереален. В определена степен тя придава на разказвача си чувство за обоснованост по въпроса „защо” нещата са станали каквито са. Обаче отговорите на въпроса „Защо?” никога не носят майсторство по отношение на сегашното развитие на нещата. Такава обоснованост е синоним на безполезност и в този смисъл историята е пълно фиаско.
Третият фактор, самоличността, е доста измамен. Действително изглежда така, сякаш би трябвало да сме всички тези неща: деца на майките си, продукти на училищата, които сме посещавали, пълният сбор от своите убеждения, позиции, мнения, вкусове и т.н. И все пак този вид самоличност идва и си отива много бързо, като оставя след себе си неудовлетвореност и една неяснота по въпроса „Кой съм всъщност?” Да не говорим за факта, че човешките същества най-редовно създават неща, които просто не могат да бъдат обяснени на основата на предишен опит.
Аз твърдя, че Вие не сте продукт на своето обкръжение, както много би се искало на историята Ви.
Аз твърдя, че Вашата история не може да Ви изкара прав, без това да Ви струва много от Вашата жизненост.
Аз твърдя, че тя по никакъв начин не обяснява нещата така, че да постигнете майсторство в живота.
И най-вече аз твърдя, че Вие сте съзнанието, обитаващо разсъдъка, съчинил тази история, ето защо идентификацията „кой сте всъщност” е последното нещо, за което бихте имали нужда от история.
Да бъдете просветлен означава да се откажете от „важността” на своята история по всички три параграфа и в крайна сметка да я изоставите напълно. Чак след като се откажете от „важността” на историята си, Вие ще можете да започнете да оказвате значително въздействие върху света. Вашата история Ви пречи да служите на света и Ви принуждава да рецитирате разсъдъчен инвентар до края на дните си.

Бъдни вечер

Вървя по потъналата в коледни елхи и разноцветни лампи лондонска улица Оксфорд Стрийт и примигвам срещу блестящите прожектори, превърнали полумрачния зимен следобед в сияещ летен ден. Около мен, край витрините, като някаква дълга тъмна река, в която плуват човешки лица, тече тълпата. Отляво и отдясно витрините разиграват неонови игри, неизбежно придружавани от воя на високоговорителите, които бълват неспирно поп музика, сякаш се опитват да удавят всякакви човешки гласове. Чети повече

ЛОЯЛНОСТ И ПРИЗНАНИЕ

Уместно е да обсъдим лоялността и признанието заедно, тъй като лоялността не може да просъществува дълго без признание. Лоялността е онова състояние в едно отношение, което Ви разрешава да допринасяте причинно (to contribute at cause) за целта и смисъла на отношението. Когато допринасяте причинно за нещо, това не Ви струва нищо, не е свързано с някаква „жертва” и Вие дори печелите от него. Чети повече

За безсрамието и политическото униние

Не забелязвате ли колко зачестиха и колко (по-страшното) привични станаха у нас проявите на откровено обществено безсрамие. Само през последните две седмици имахме три особено фрапантни случая. Във Варненската епархия на БПЦ направиха опит да изберат митрополит. И ето: макар в листата на „достоизбираемите” епископи да бяха включени всичките единадесет (или тринадесет) такива, Чети повече

Шаячена интелигенция

Къде ще се скриете, мои бедни приятели? Няма къде да се скриете! Миризма се носи из цялата страна, миризма на шаяк и спарено тяло! Виждате ли чистите чаршафи наоколо – на всеки един е легнал човек с потури! О, кой ще отвори прозореца, за да влезе вятърът, великденският вятър, пречистителят, който ще издуха вонята от ъглите и ще спаси измъчените ноздри? Чети повече

СИЛНИ ЛЮБОВНИ ОТНОШЕНИЯ

Някои любовни отношения правят впечатление с размерите на силата и любовта, генерирани от тях. Те имат способността да влияят върху други отношения, като създават и за тях условията да функционират успешно. Отношенията от този вид имат множество белези, които си струва да бъдат познавани. Най-важният е, че те стават и протичат по естествен начин, без усилие. Те се създават от Нищото и за това не приличат на отношенията, създадени от разсъдъка. Чети повече

ОТНОШЕНИЯ

Отношение е това, без което не можете да имате преживяването, че съществувате.
Главното в живота е откриването на собствения Аз. Всички игри, които устройвате в живота си, кръжат около неговото намиране и преживяване. Дори играта на оцеляване е построена така, че да можете да останете тук и да преживеете Себе си. Едно нещо трябва да се знае: Аз-ът може да бъде преживян само в отношения. Те могат да бъдат отношения с камъни, животни, дървета или елементи. Тук обаче ще говорим за отношенията с други хора, защото те са главният извор на преживяването на Аз-а.
Нека заедно направим едно въображаемо пътешествие. То започва в Нищото, което, както знаете, се намира никъде. Въпреки че ще бъда Ваш спътник, в действителност ще пътувате сам. Вие ще дойдете от нищото и ще влезете в един свят без живи същества, ще липсват дори растения. Ще приемете жива форма, доста подобна на Вашата сегашна, но ще бъдете съвсем сам. След като Ви въведа в този свят без живот, ще Ви напусна и Вие ще забравите кой Ви е довел. Дори няма да си спомняте някога да сте били заедно с някого. Сега спокойно се облегнете и преживейте какъв е животът на тази планета.
Ако сте много внимателен, ще забележите, че на тази изоставена планета нямате никаква представа, че съществувате. Няма абсолютно никой и нищо, което да потвърди Вашето съществуване или поне да Ви каже, че сте тук. В това състояние прекарвате целия си живот. Отделните части на Вашето тяло Ви изглеждат толкова лишени от смисъл, колкото и камъните около Вас. Половото Ви желание е пълна загадка. Нямате никакво понятие какво е зрение, въпреки че очите Ви виждат някои неща. Малкото шумове, които чувате, Ви объркват. Нямате представа за смисъла на нещата, които притежавате. Ако имахте език, на който да мислите (Вие нямате), бихте си мислили, че животът не си струва да бъде живян. Но Вие дори не знаете, че живеете, затова никога не Ви идва такава мисъл. В течение на годините Вашето тяло се променя и накрая умирате, без да знаете, че сте живели. Единствените Ви отношения са се разигравали на чисто физическо ниво – когато сте се блъскали в някой камък, той се е помръдвал.
Нарисувах картина на не-отношението, за да Ви предам чувство за същественото в отношенията. То е преживяването на Вашия Аз. Трудността се състои в това, че не можете директно да преживеете нечий друг Аз, тъй като сте обвързан със собствената си физичност. Затова ще трябва да преживявате и изразявате отношенията си чрез своята машина. Вашата машина притежава (или е) разсъдък, който иска да оцелее и да е прав. Тъкмо това е голямата пречка. Ето защо вашите отношения ще попадат в различни категории, в зависимост от това в каква степен става въпрос за оцеляване. Тези нива са следните:
(1) АБСТРАКЦИИ,
(2) ПРИЯТЕЛИ,
(3) ЛЮБОВНИЦИ,
(4) РАБОТНИЦИ,
(5) РОБ / ГОСПОДАР.

(1) АБСТРАКЦИИ
Отношенията на нивото на абстракциите са като това между мен и Вас. На това ниво е лесно да се преживее фундаменталната свързаност, защото няма много разсъдъчни структури, които да пречат. Моето преживяване е, че Ви обичам. Това е единственото, което съществува на нивото на абстракциите. Не казвам идеи и понятия. Идеите и понятията имат за седалище разсъдъка и ако Вие досега сте чели тази книга само с разсъдъка си, ще смятате моята любов към Вас за някаква абсурдна побърканост. Вижте, абстракциите са законите, които движат вселената. Гравитацията е една абстракция. Всеки път, когато пуснете някакъв предмет, той се придвижва към онова небесно тяло, което обединява аспектите големина и плътност, във Вашия случай – земята. Когато съзнателно възприемете абстракцията гравитация, (което за първи път някой е направил едва преди няколко столетия), ще можете да се настроите към вселената и да избегнете падането. Тази книга разглежда абстракциите, създаващи Вашите условия за живот със същата сигурност, с която гравитацията създава падане.

ЛЮБОВ

Любовта е фундаменталната свързаност
във вселената и е просто начинът,
по който вселената съществува.
Вие ще можете да преживеете любов в степен, съответстваща на Вашата готовност
да я приемете за своя изходна точка
и да не се опитвате да я притежавате.

Обикновено хората мислят за преживяването на любов с понятия и представи от романтиката. Без съмнение съществува любов на романтично ниво и при нея Вие създавате в преживяването си някого като съвършен. Цялостният облик на обичания човек включва и неговото променяне. Така романтичната любов е едно непрекъснато пресъздаване на преживяваното съвършенство на друг човек, докато същевременно той променя формата и съдържанието си. За разсъдъка, който разцъфва, когато открие слабости и грешки, романтичната любов е тежка конфронтация. Все пак могъществото на Вашия Аз е толкова голямо, че можете да обичате някого на романтично ниво безкрайно дълго, ако изберете това. За да създадете в преживяването си някого като съвършен, необходимо е да прозрете и разконспирирате инвентара на своя разсъдък, а също и този на обичания човек. Но има и един още по-фундаментален аспект на любовта от този.
Съществува една фундаментална свързаност, която е просто начинът, по който вселената съществува. Тя е силата, която държи заедно материя и Аз на всички нива, от атомното и клетъчното чак до нефизичното. Не е нужно да правите нищо, за да поддържате това състояние. Така е, винаги е било така, и винаги така ще бъде. Дори няма нищо, което бихте могли да направите, за да го промените. Ако то случайно не Ви харесва или сте на мнение, че трябва да бъде другояче, не можете да направите нищо.
Тази фундаментална свързаност се дължи на факта, че всички ние сме произлезли от едно и също Всичко/Нищо. Засега привидно сме индивидууми. Изглежда Нищото, или Контекстът, е решил да играе някаква игра със Себе си – и ето ни нас. Няма да трае дълго.
Но докато трае, ние ще имаме кратки прозрения за тази фундаментална свързаност, съществуваща извън време, място и нещо, и която сме нарекли „любов”. Това става обикновено с някой друг и винаги включва общуване, т.е. пресъздаване на нечие преживяване. В този миг извън времето ние обичаме и знаем това. След фактическото преживяване на любов в разсъдъка остава спомен за него. Самó за себе си това състояние е приятно, докато не бъде заплетено в структурите на разсъдъка.
И така, фактическото преживяване на любов става извън времето, а разсъдъкът се опитва да го пренесе във времето и да го замрази и запази за продължително наслаждение. Това е невъзможно. Много жалко. Както при всичко останало, и тук е валидно, че ако се противопоставяте на състоянието на необичане, то просто продължава.
Трябва да знаете, че любовта присъства винаги. Това не значи, че винаги ще я преживявате, а просто че тя винаги е тук и е достъпна за преживяване. Вие можете да получите любов дотолкова, доколкото сте в състояние да се откажете да я преследвате. Препятствието, лежащо пред преживяването на любов, е разсъдъкът. Спомнете си, че той е онзи орган, който обхваща цялата ваша телесност и чиято цел е да оцелее. Той ще направи всичко, за да я постигне, освен ако (понякога) не предпочете да бъде прав, вместо да оцелее. Неговите техники за оцеляване са господство и манипулация чрез непрекъснато доказване на правота. Разсъдъкът живее в извънредно голям страх, че няма да оцелее, и търси във всички неща тяхната стойност за оцеляването. За него болката има отрицателна, а удоволствието – положителна стойност. Ето Ви сега преживяването на любов, невероятно блажено. И разсъдъкът се вкопчва в него, веднага го запаметява, опитва се да остане в близост до този, за когото си мисли, че е източникът на блаженството, и най-често пропилява всичко с претенции за право и претоварване на „обекта на любовта” с изисквания за вярност.
Изворът на любовта не е другият човек. Изворът на любовта дори не е онзи, за когото обикновено смятате себе си. Любовта, или фундаменталната свързаност, е начинът, по който съществува вселената. Вие ще можете да я преживеете до степента, в която сте готов да изхождате от нея и да не се опитвате да я притежавате. Не е нужно да тръгнете да я търсите. Тя не е „някъде”. Тя е навсякъде. Любовта е гостенка, която Ви посещава, когато не е длъжна и само когато не е длъжна. Вие не можете да изисквате от нея да дойде и да остане при Вас.
В действителност, за да преживявате чести посещения на любовта, Вие трябва да бъдете в състояние на просветление. Впрочем честите посещения не отнемат никакво време и са най-хубавото, за което можете да мечтаете. Между две посещения Вие просто съществувате и приемате съществуването каквото е. Разбира се, освен ако не решите да не приемате простото съществуване каквото е. В този случай посещенията ще бъдат много редки.
Повечето хора изхождат от контекста за недостиг. Ето какво имам предвид: Вие казвате, че във вселената нямало много фундаментална свързаност и че било по-добре да не давате своята, за да не останете без никаква, или давате по мъничко на „подходящи” хора, в „подходящо” време и при „подходящи” условия. Контекстът, който е по мярка на любовта, е този за достатъчно количество. В него Вие можете да започнете да преживявате истината за нея. Истината е, че не е необходимо да я трупате. Аз Ви каня в онзи контекст, в който можете да подарите действително всичко и пак да Ви остане безкрайно много за подаряване. Любовта Ви принадлежи, само когато я подарите.
Накрая искам да кажа още няколко думи за понятията „обичане” и „нуждаене”. „Да се нуждаете” е състоянието, в което се намирате, когато смятате, че за да оцелеете, трябва да имате нещо определено, което в действителност не е задължително да притежавате. Вярно, любовта е нещо, което трябва да имате, за да оцелеете, но не е задължително да я получите от някоя определена личност. Ако сте обвързан към подобно схващане, в света ще има един човек, когото няма да можете да накарате да Ви обича: онзи, от когото се нуждаете. Вие не можете да обичате или да бъдете обичан от този, от когото се нуждаете. Освен това любовта може да съществува прекрасно в отсъствието на задоволяване на потребности. Тя е твърде могъща и може да мине без секс, физическо присъствие, финансова подкрепа и без всичко останало, което може да Ви хрумне. Любовта е единственото нещо, което дори и времето не може да изличи. Тя е това, което сте и откъдето идвате.
Любимо място за преживяване на любов са отношенията. Затова нека сега ги разгледаме.

Страница 20 от 50« Първа...10...1819202122...304050...Последна »