Страница 20 от 57« Първа...10...1819202122...304050...Последна »

ИВАН ПЕЙЧЕВ

Като поет го привличаха „посоките на безпределността“ („Далечно плаване“). Иван Пейчев се измъчваше заради тяхната непостижимост. Но това, което го измъчваше най-силно, беше опитът да го лишат от неговия бряг на хората, за да го хвърлят всред една всесилна самота. За нея той написа, че притежава „отвратителното свойство / да подменя / дори самия теб“ („Не е най-страшното“). А Иван Пейчев не искаше да бъде подменен. И поетът не го допусна.
Той писа неведнъж за м о р е т о. То бе наистина щастливо откритие в неговите търсения. Чети повече

ПРОМЕНЯНЕ НА „АЗ СЪМ” В „АЗ ИМАМ”

Най-основната грешка, която хората правят в живота си е, че погрешно идентифицират себе си като „нещата” в своя живот, например като дрехи, кола, къща, съпруга, тяло и всички други „неща” в живота. Процесът на погрешно идентифициране започва в люлката, когато човек забелязва, че в обкръжението му изглежда има импулси. Чети повече

Прощални думи за Желю

Желю беше преди всичко политик, но бе и философ. А няма философ, който не е подготвен за смъртта. Изобщо живеенето ни е урок, репетиция за умиране. Тази репетиция Желю проведе блестящо. Аз се разделям с него с едно просълзено и с едно усмихнато око. Чети повече

ЗАДНЕШКОМ ПРЕЗ ЖИВОТА

Представете си един човек, който върви назад, може би Вие самият, и който през цялото време е зает с това да обяснява на всеки къде точно е бил. От време на време той се спъва и пада или просто прегазва някого. Веднага след като щетите са възстановени той казва нещо от рода: „Братче, много съжалявам, че паднах и те съборих, но нали разбираш, всичко е съвсем ясно.” Чети повече

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ОТНОШЕНИЕ

Когато напуснете едно отношения,
т.е. престанете да вземате участие, Вие може би продължавате да сте в него физически. Въпреки това отношението умира от липса на Вашето присъствие. Ще познаете, че сте престанали да участвате по това, че отношението ще стане извънредно драматично поради опитите на другия да Ви върне към участие. Чети повече

Най-хубавият момент от пътуването е завръщането

Атанас Далчев (1904-1978) е един от най-видните български поети на 20 век. Публикуваме негови философски афоризми и размисли от сборника „Фрагменти”, издаден през 1967 година:
„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Чети повече

АЗ-ЪТ

Преди да съм написал каквото и да е за Аз-а (англ. the Self), нека Ви кажа, че това е невъзможно. Поради специфичната си природа Аз-ът не може да бъде описан. За всичко, което мислите, че е „Аз”, можете да бъдете абсолютно сигурен: не е това.
Нищо не може да съществува без пространство, в което да се помещава. Нямам предвид „вакуум”, който също е понятие на разсъдъка за „нещо”. Чети повече

Зима

Те седят на пейката и мълчат. Всичко са си казали. Думите за тях са мъртви листа.
Старостта е тишина.
Кръвта вече не стопля ръцете им.
Старостта е студ.

Той е с вълнената жилетка, изплетена от нея. Здрава жилетка се оказа, носи я повече от трийсет години. Като желязна броня е, на едри железни бримки. Чети повече

Сънят на смешния човек

Първа част
Аз съм смешен човек. Сега ме наричат луд. Това би било нещо като издигане служба, ако не оставах за тях все тъй смешен, както и преди. Но аз вече не им се сърдя, сега всички те са ми симпатични дори когато ми се присмиват- и тогава са ми някак особено мили. Дори и аз бих се посмял заедно с тях- не толкова на себе си, колкото от обич към тях, ако не ми беше толкова тъжно. А ми е тъжно, понеже те не знаят истината, а аз зная тая истина. Ох, колко тежко е само ти единствен да знаеш истината! Но те не могат да го разберат. Чети повече

Шестов или Чистота на отчаянието

Имаше някога една млада жена по име Сорана и с фамилия Гуриан. В 50-те години тя напусна родната си Румъния след преживени злополучия, които предпочиташе да споменава колкото е възможно по-рядко. Животът на изгнаничка в Париж не й причиняваше големи грижи. И дори, от цялата група студенти, начинаещи литератори и художници, с които общуваше, тя всъщност се прочу първа; добрият издател Жюлиар закупи първата й повест, скоро последва и втора. Но ненадейно (как иначе би могло, ако не ненадейно) тя научи, че е болна от рак на гърдата. Чети повече

Страница 20 от 57« Първа...10...1819202122...304050...Последна »