Страница 10 от 50« Първа...89101112...203040...Последна »

Фридрих Ницше и любовта на философа към живота и музиката

Дами и господа, бих искал предварително да ви уверя, че сухото слово няма да прекъсне за дълго езика на музиката. Моята задача – слава богу – ни най-малко не се състои в това да изнеса пред вас нещо подобно на доклад, на литературно-критичен конферанс за Ницше. Аз отчитам психологическото обстоятелство, Чети повече

Сливен беше един малък космос. Разговор с Атанас Славов (1930 – 2010)

През юли ще отбележим 85 години от от рождението на големия писател, културолог, публицист и общественик Атанас Славов (1930 – 2010). Имах удоволствието да се запозная с него в редакцията на „Век 21“ в забързаното и еуфорично време непосредствено след 1989г. Сприятелихме се обаче, години по-късно, в любимия ни Сливен, където всички издънки на стари родове се чувстваме роднини, и в либералния кръг около дружество „Гражданин“ и списание „Демократически преглед“. Чети повече

РОМАНТИКАТА СВЪРШИ

В Италия пееха и свиреха тангото SUONA SOLO PER ME, VIOLINO TZIGANO…
От картинката на плочата ви гледа едно сладко цигане с цигулка, бяло, пухкаво и с арийски черти – просто да го изпапкаш!
В Германия тангото е DU SCHWARZER ZIGEUNER, COM SPIEL MIR WAS VOR…
В България тангото е РОДЕНО СЪМ ЦИГАНЧЕ ЧЕРНО…, а Лили Иванова се напъва безуспешно да пее като испанска циганка Чети повече

Силикон, чалга, селфита, интриги и отчайваща простотия!

„…Българинът е най-добър само в едно – да оплюва всичко и всеки, независимо за какво става дума. Така наричащите се социалисти са всъщност диви, безскрупулни капиталисти, десните партии-без изключение, имат комунистически манталитет и безкраен апетит за власт…“
Тези пропити с гняв думи принадлежат на Александър Александров Кипров – Чети повече

​Презрението на комуниста към човешкия талант

Никой не може да изчисли колко потенциални личности на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери
Забележителната черта на комунизма е неговата изключителна липса на въображение. Чети повече

България, мое страдание

Не съм изгубила майчиния си език. Спомням си го, все по- и по-трудно, признавам, когато сънувам и когато слушам майка ми да говори. И след двадесет и четири часа потапяне в тези води, които са ми вече доста далечни, се учудвам, че плувам доста добре; или пък, когато говоря някой чужд език Чети повече

Нещо за признателността

В България не търпят сърдечно оригиналните и дълбоки личности
Публикуваме статия на професор Александър Балабанов (1879-1955 г.), изтъкнат литературен критик и преводач, за липсата на признателност и за партизанщината на българското общество, както и за задушаването на светли личности, изграждащи духовната основа на нацията ни. Чети повече

Цената на щастието

Да бъдеш днес на двадесет и три е доста трудно. Аз съм два пъти по-възрастна, това също си има недостатъци, но не за това ще става дума тук. Ако днес бях на двадесет и три, толкова раздразнителна, толкова доверчива, колкото бях тогава – струва ми се, че бих полудяла. За всичко – така се говори на младите, добре образовани жени – били виновни те. Чети повече

За недосегаемостта и произхода на човешкото достойнство

За съществените неща на зрялата възраст
С възрастта е като с плодовете: едва през есента плодовете узряват добре. Късно, малко преди да се откъсне и падне от дървото, ябълката придобива сочността, сладостта и мекотата, които я правят всекидневен деликатес. Така е и с нас, хората. Едва в старостта хората стават истински приятни, но само когато в младостта е посято добро семе. Чети повече

Как се освободих от библиотеката на моя тъст

И все пак, каза той, често тъкмо най-амбициозните ни проекти издават най-очебийно степента на нашата неувереност.
В. Г. Зебалд, „Аустерлиц“

Шосе 12Д, на север от Ютика, Ню Йорк, на юг от Форт Дръм и Картидж, минава през беден, запустял край. Из разпадналите се поселения се виждат каравани и разорени ферми. Чети повече

Страница 10 от 50« Първа...89101112...203040...Последна »