Страница 10 от 49« Първа...89101112...203040...Последна »

За недосегаемостта и произхода на човешкото достойнство

За съществените неща на зрялата възраст
С възрастта е като с плодовете: едва през есента плодовете узряват добре. Късно, малко преди да се откъсне и падне от дървото, ябълката придобива сочността, сладостта и мекотата, които я правят всекидневен деликатес. Така е и с нас, хората. Едва в старостта хората стават истински приятни, но само когато в младостта е посято добро семе. Чети повече

Как се освободих от библиотеката на моя тъст

И все пак, каза той, често тъкмо най-амбициозните ни проекти издават най-очебийно степента на нашата неувереност.
В. Г. Зебалд, „Аустерлиц“

Шосе 12Д, на север от Ютика, Ню Йорк, на юг от Форт Дръм и Картидж, минава през беден, запустял край. Из разпадналите се поселения се виждат каравани и разорени ферми. Чети повече

Има ли „историческо” зло?

Нека бъде забелязано, че всички по-значителни ерупции на злото в този свят – и особено в обществената сфера – винаги са ни предизвиквали да търсим (и което е по-важно – да намираме) за тях предпоставки, които лежат много, много по-далеч и по-дълбоко от самите тях в историята. Така например, написани са много солидни и правдиви книги, които показват по най-детайлен начин как трагически са се на­трупвали – от средата на XIX век до 30-те години на XX век, основите на зверския национализъм на Хитлер в Германия. Чети повече

Проф. Никола Алтънков: Съветският съюз ни подгони като овце да участваме във войната срещу Германия

Подгонени като овце от окупатора – Съветския съюз и неговите армии – ние бяхме принудени да участваме във военни действия срещу Германия, дотогавашния наш съюзник. Може би около 500 000 българи са участвали в тази нелепа акция извън наши територии, представена ни като „Отечествена война”. Чети повече

Критика на „царското” решение на Св.Синод

Макар да приех с гняв и разочарование решението на Св. Синод на БПЦ, разпореждащо молитвеното поменаване на Симеон Сакскобургготски като „български цар” във „всички обществени и частни богослужения” (включително на Великия вход на Св. Евхаристия, когато се поменават действащите светски власти), в този текст аз ще се въздържа напълно от всякакви чувства, както впрочем и от изкушението да поставя въпроса, имала ли е (и каква) роля във взимането на това решение руската църковна делегация, пристигаща у нас за тържествата по случай 1150-годишнината от покръстването на българите. Чети повече

Майски вълнения

“Лудостта на месец май се състои в необяснимото несъответствие между естественото развитие на природата и кошмарното недоразвитие на хората.” Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в. Публикува се за първи път.

Никога не съм обичал месец май. И причината за това не е в заканата на поета, че “септември ще бъде май”, нито в отвращението ми от първомайската манифестация на трудещите се. Не обичам този месец, въпреки че паметта ми пази с любов два от най-чудесните празници на моето детство – 6 май, Гергьовден, деня на храбростта, и 24 май, деня на свети свети Кирил и Методий, празника на нашата азбука. Чети повече

Борхес и бог

Освалдо Ферари: Много хора все още питат дали Борхес вярва в бога, защото понякога имат усещането, че го прави, а друг път не.
Хорхе Луис Борхес: Ако бог означава нещо вътре в самите нас, което се стреми към добро, то да. Ако той се мисли като индивидуално същество, тогава не, не вярвам. Вярвам в едно етическо изискване, може би не във вселената, но във всеки от нас. Чети повече

Свобода на оловото

В последно време започнах да губя вярата си в българското слово и в съпътствуващия го умствен процес. С нарастващ ужас забелязвам, че каквото и да бъде изречено или логически доказано на родния ми български език, няма абсолютно никакво значение.
Съвършенно безразличие посреща каквото и да било разкриване на каквито и да било потресаващи факти и никакво възмущение не предизвиква изричането и на най-необикновените и фрапантни публични лъжи. Чети повече

Страдание и смисъл

Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. (Лук. 17:33)
Нека признаем, че съвременната цивилизация все повече и повече се превръща в цивилизация на анестезията. Превръща се в цивилизация, която все повече и повече е загрижена да скрие от очите и да спести на сърцето и на тялото на човека всички неща, които могат да предизвикат за него болка и страдание. Чети повече

Франц Кафка: Вината и отчуждението в притчата от романа „Процесът”

Франц Кафка е роден през 1883 г. в Прага, в заможно семейството на търговец от еврейски произход. Следва юридически науки и получава докторска степен по право. След като завършва следването си, Кафка работи като служител в застрахователна фирма, а през нощта пише. Франц Кафка умира от туберкулоза на 42-годишна възраст в санаториума Кирлинг край Виена. Чети повече

Страница 10 от 49« Първа...89101112...203040...Последна »