Страница 1 от 11

Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения

Чарлс Буковски е вероятно една от най-скандалните личности в литературния свят от средата до края на миналия век. За периода, в който твори, неведнъж бива отхвърлян от критиците. Днес обаче поезията и прозата му се приемат изключително добре от младия читател, както и от критиката.558270bd90288537debdad42bb73583b_l
Стилът му на писане печели множество последователи и бележи творчеството на не един изгряващ автор. Разбира се, съществува и другата крайност, в която американския писател продължава да бъде отричан заради грубия си език и непристойното поведение, описано в книгите му. В крайна сметка, съществуват две мнения за Буковски, разположени в двете крайности, ала и двете съвсем спокойно могат да бъдат приети – той е циничен простак и едновременно с това гений.
Творбите на Буковски са повлияни предимно от социалната, културната и икономическата атмосфера на родния му град, Лос Анджелис, а фокусът е върху обикновения живот на бедните американци, процеса на писане, алкохола, връзките му с различни жени, както и робския труд. След себе си е оставил хиляди поеми, стотици кратки разкази, както и шест романа.
Чарлс Буковски е роден в Германия, но когато е на тригодишна възраст, той и семейството му се местят в Америка. От 1939 до 1941 година учи в Лосанджелиския колеж, но посредата на образованието си го напуска, за да се премести в Ню Йорк и да стане писател. Липсата на интерес от страна на издателските къщи бързо го отказват от писането и Буковски се отдава на десетгодишна алкохолна идилия. В края й обаче, след открита кървяща язва, той се завръща към писането. За да спонсорира писателската си кариера, заема най-различни работни позиции – мияч на чинии, шофьор на камион, пощенски куриер, охранител, касапин, готвач, оператор в асансьор.
Първия си разказ публикува, когато е на 24, а поезия започва да пише след 35-ата си годишнина. До края на живота си публикува 45 книги с поезия и проза.
Едни от най-известните му романи са „Поща“, „Жени“, „Пиянска амнезия“, „Всичко на масата“, както и сборниците с разкази „Най-красивата жена в града“ и „Отсъствието на героя“.
Ето и селекция от негови размисли, изказани в интервюта или просто написани в книгите му:
„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“
„Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.“
„Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по прост начин или дори да предадеш една проста мисъл по още по-прост начин.“
„Писането никога не е работило за мен. Така е откакто се помня: нагласям радиото на някоя класическа станция, паля цигара, отварям бутилката. Пишещата машина върши останалото. Всичко, което аз трябваше да сторя, беше да стоя там. Целият този процес ми помогна да продължа, когато животът, сам по себе си, не ми даваше нищо добро, когато животът, само по себе си, беше филм на ужасите. Винаги е била пишещата машина тази, която ме успокоява, която разговаря с мен, която ме развлича, която ми спасява задника. В крайна сметка, пиша, за да спася задника си, за да спася задника си от лудницата, от стреса и от себе си.“
„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“
„Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.“
„Точо това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“
„По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил.“
„Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.“
„Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.“
„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“
„Периодично сменям магазините, от които си купувам алкохол, защото в един момент продавачите запомнят навиците ти, ходиш ли там всеки ден и всяка нощ, а покупките ти са в огромни количества. Усещам, че се чудят как така все още не съм умрял и това ме кара да се чувствам некомфортно. Всъщност подобна мисъл може въобще да не е минавала през главите им, но човек става параноичен, когато през 300 дни от годината се буди с махмурлук.“
„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“
„Добрият писател знае кога да не пише.“
„Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.“
„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“
„Болката е странна. Котка убива птичка, кола катастрофира, пожар… Болката се задава, БАМ, и ето я, стои до теб. Истинска е. И за всеки, който наблюдава, изглеждаш глупаво. Сякаш изведнъж си се превърнал в идиот. Няма лек за това освен ако не познаваш някого, който те разбира и знае как да помогне.“
„Франкли, бях ужасен от живота, от това, което е необходимо човек да извършва – да яде, да спи, да се облича. Затова останах в леглото и пих. Когато си пиян, светът навън все още съществува, но за един момент поне не те е стиснал за гърлото.“
„Проблемът беше, че трябва да избираш между едно зло и друго, но без значение кое си избрал, те ще изцедят още малко от теб и така, докато не остане нищо.“
„Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.“
„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“
„Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.“
„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“
„Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.“
„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

Чарлс Буковски за цензурата

Чарлс Буковски (1920-1994) е американски поет и писател, един от крайъгълните камъни в американската литература на 20 век. Циничен, провокативен, безпардонен, противоречив – Буковски предизвиква възторг и критики, но едно е сигурно – никой не е безразличен към него. Алкохол, жени, бедност, мизерия, социални проблеми, ежедневие, работническа класа – реалността той описва такава, каквато е. От конкретиката и описанията се раждат и поразяващите дефиниции за смисъла и общочовешките въпроси. Именно заради автобиографичното си писане, сатирата, на моменти – грубия език и темите на творчеството му, Буковски предизвиква полемики и крайни мнения и емоции у читателите. Точно това се случва и с един холандски читател през 1985 г., който се оплаква от книгата “Любовни истории на обикновената лудост” в местната библиотека и в резултат – книгата е свалена от рафтовете с аргумента, че е “прекалено садистична, на места – фашистка и дискриминираща спрямо определени групи”. Седмици по-късно, местен журналист пита Буковски за мнението му относно наложената цензура. Отговорът не закъснява:
7-22-85
Скъпи Ханс ван ден Брук:
Благодаря Ви за писмото, с което ми казвате за премахването на една от книгите ми от библиотеката Неймихън. И че тя е обвинена в дискриминация спрямо черните хора, хомосексуалните и жените. И че е садизъм, заради садизма.
Това, което се страхувам да дискриминирам, са хуморът и истината.
Ако пиша с лошо за черните, хомосексуалните и жените, то е, защото тези, които срещнах, са били такива. Има много “лоши” – лоши кучета, лоша цензура; има даже “лоши” бели мъже. Само когато пишеш за “лоши” бели мъже, те не се оплакват от това. И нужно ли е да казвам, че има “добри” черни, “добри” хомосексуални и “добри” жени?
В моята работа като писател, аз само описвам с думи това, което виждам. Ако пиша за “садизъм”, това е, защото той съществува, не съм го измислил аз и ако някое ужасно действие се появи в моя творба, то е, защото такива неща се случват в живота. Не съм на страната на злото, в случай, че има такова нещо като зло. Не всеки път съм съгласен с това, което се появява в писанията ми, нито пък се влача в калта, заради това. Също така, любопитно е, че хората, които ограничават работата ми, изглежда пренебрегват параграфите, които носят радост, любов и надежда, а има такива параграфи. Дните, годините и животът ми са виждали върхове и спадове, светлини и тъмнини. Ако бях писал постоянно и само за “светлина” и никога не бях споменавал другото, тогава като артист аз бих бил лъжец.
Цензурата е от онези средства, които имат нужда да скрият фактите от самите тях и от останалите. Техният страх е само неспособността им да се изправят пред действителността и аз не мога да излея никакъв гняв срещу тях. Единствено чувствам тази ужасяваща тъга. Някога, по време на отглеждането им са ги предпазвали от целите факти за съществуването ни. Учени са да гледат еднопосочно, когато има много посоки.
Не съм подразнен, че една от книгите ми е преследвана и изкарана от рафтовете на местната библиотека. В известен смисъл, за мен е чест, че съм написал нещо, което е пробудило тези хора от техните недълбокомислени дебри. Но аз съм наранен, да, когато нечия друга книга е цензурирана, а обикновено точно тези книги са велики и има няколко такива. През вековете този вид книги обикновено се превръща в класика и онова, което някога е било шокиращо и неморално, сега е задължително четиво в университетите.
Не казвам, че моята книга е една от тях, а казвам, че в наше време, сега, когато всеки момент може да е последен за много от нас, е ужасно оскърбление и невъобразимо тъжно, че все още сред нас има малки, злобни хора, ловци на вещици и протестиращи срещу реалността. Все пак тези хора са свързани с нас, те са част от цялото и ако не съм писал за тях, вероятно би трябвало да го направя и това тук е достатъчно.

нека всички ние да сме по-добре заедно,
Ваш,
Чарлс Буковски

ДАЛИ ЧОВЕКЪТ ЩЕ ПОЧУКА НА ВРАТАТА МИ?

Надявам се, че с това съм успял да ви разлея чая!
Всички реки ще прелеят, но все още си текат в коритата, учителите те шибат с показалки и червеите изяждат зърното; те монтират огнестрелните си оръжия върху триножници и коремите са бели, и коремите са черни, и коремите са кореми. бият хората заради самия побой; съдилищата са места, където първо се пише краят, а всичко, което предхожда, е просто водевил. хората биват вкарвани в стаи за разпит и излизат полухора или направо нехора. Чети повече

Страница 1 от 11