Страница 1 от 11

Франц Кафка: Вината и отчуждението в притчата от романа „Процесът”

Франц Кафка е роден през 1883 г. в Прага, в заможно семейството на търговец от еврейски произход. Следва юридически науки и получава докторска степен по право. След като завършва следването си, Кафка работи като служител в застрахователна фирма, а през нощта пише. Франц Кафка умира от туберкулоза на 42-годишна възраст в санаториума Кирлинг край Виена. Чети повече

Малката жена

Това е малка жена; макар и твърде стройна по природа, все пак тя е здраво стегната в корсет; винаги я виждам в една и съща рокля от жълто- сив плат, почти с цвят на дървесина, обкичена тук-там с ресни или с подобни на копчета висулки; тя никога не носи шапка, матоворусите ѝ коси са прави и ако не в безпорядък, то все пак се спускат доста свободно. Въпреки че е стегната в корсет, жената е лесно подвижна, впрочем тя преувеличава тази подвижност, обича да слага ръце на хълбоците си и изненадващо бързо със замах да извърта встрани горната половина на тялото си. Чети повече

ПЪРВА ГОРЕСТ

Един артист на трапец – а както е известно, това изкуство, упражнявано високо под куполите на големите вариететни театри, е измежду най-трудните от всички, постижими за човека, – отначало само от стремеж към съвършенство, а после и поради станалата вече тиранична привичка, бе устроил живота си така, че докато работеше в едно заведение, оставаше денонощно на трапеца. Всичките му, впрочем твърде скромни, потребности бяха задоволявани от сменящи се прислужници, които дежуреха долу и в специално конструирани съдове качваха или смъкваха всичко, от което горе имаше нужда. За околните не произлизаха особени затруднения от този начин на живот; само по време на другите номера от програмата бе малко смущаващо, че той виси горе, а това не можеше да се скрие, и макар в подобни случаи той най-често да се държеше тихо, сегиз-тогиз някой поглед откъм публиката се отклоняваше към него. Чети повече

МОСТЪТ

Бях стръмен и студен, бях мост, надвесен бях над пропаст, от тази страна пръстите на краката ми, от другата вдълбани ръцете ми, бях се вкопчил здраво в трошливата глина. Полите на дрехата ми се развяваха встрани. Долу бучеше леденият поток с пъстърви. Нямаше турист, който да се загуби в тази непроходима урва, мостът все още не беше отбелязан на картите. И аз лежах и чаках; трябваше да чакам; никой вече построен мост не може да престане да бъде мост, без да се сгромоляса. Чети повече

ПРЕД ЗАКОНА

Пред закона стои пазач. При този пазач идва човек от село и моли да влезе в закона. Но пазачът казва, че сега не може да го пусне. Човекът размисля и после пита дали по-късно ще му разрешат да влезе.
– Възможно е – казва пазачът, – но сега не!
Понеже вратата на закона както винаги е отворена, а пазачът минава встрани, човекът се навежда, за да надникне вътре.
Пазачът забелязва това, засмива се и казва: Чети повече

НОЩЕМ

Потънал в нощта. Както понякога човек накланя глава, за да потъне в размисъл, така изцяло потънал в нощта. Наоколо хората спят. Малка театрална пиеса, невинна самоизмама, че спят вкъщи, в здраво легло под здрав покрив, изпънати или свити върху дюшеци, в чаршафи под одеяла, а в действителност, както веднъж някога и както веднъж по-късно, всички са събрани заедно в пуста местност, лагер на открито, огромно множество, тълпа, народ под студеното небе на студената земя, проснати там, където са стояли, притиснали чело върху ръката си с лице надолу, дишащи равномерно. А ти будуваш, ти си един от пазачите, откриваш ближния като размахваш горящото дърво от купчината съчки до теб. Защо будуваш? Казано е: един трябва да будува. Един трябва да е тук.

ИЗДРЪЖЛИВЕЦ НА ГЛАДУВАНЕ

През последните десетилетия интересът към изкуството на гладуването значително намаля. Докато по-рано имаше сметка да се устройват самостоятелно големи зрелища от този род, днес това е напълно невъзможно. Тогава времената бяха други. Целият град говореше за издръжливеца на гладуване; вниманието към него растеше с всеки изминал ден; всички искаха поне веднъж през деня да зърнат артиста; към края на изпитанието пред малката клетка от сутрин до вечер седяха зрители с абонаментни карти; разглеждания имаше и нощем – под светлината на факли, за по-силно въздействие. При хубаво време изнасяха клетката на открито и тогава показваха издръжливеца на гладуване главно на децата; Чети повече

Откъс от „Роден съм да живея в самота“

Понякога ми се струва ,че имаме една стая с две врати, разположени една срещу друга, всеки от нас е хванал дръжката на една от тях и само едно трепване на миглите на единия е достатъчно, за да излезе другият през своята врата, а ако в този миг първият каже макар и само една дума, тогава вторият вече положително ще заключи вратата след себе си и ще изчезне. Но той пак ще отвори тази врата, защото това е стая, която вероятно не може да бъде напусната.
Ако първият не беше досущ като втория, ако беше спокоен, ако предпочетеше уж изобщо да не гледа към втория, ако започнеше лека-полека да подрежда стаята така, като че ли тя не се различава от никоя друга стая…
Ала вместо това той прави при своята врата съвсем същото, дори понякога и двамата са зад вратите и стаята е празна.

Страница 1 от 11