Страница 1 от 11

“САМО ВИКЪТ ДА ОСТАНЕ”

И пак се качвам на влака, на н е г о в и я влак от “Честен кръст”, с който той искашеb.hristov10-1 да се върне назад, за да се добере до “мястото на оня край божествен”, където всичко е невинност и спасяваща простота. Но аз не искам сега да стигна дотам, не искам да будя сега ковчежето на детството, а само да кажа кога се появи и в моя живот, за да бъде и досега с мен. Чети повече

ИВАН ПЕЙЧЕВ

Като поет го привличаха „посоките на безпределността“ („Далечно плаване“). Иван Пейчев се измъчваше заради тяхната непостижимост. Но това, което го измъчваше най-силно, беше опитът да го лишат от неговия бряг на хората, за да го хвърлят всред една всесилна самота. За нея той написа, че притежава „отвратителното свойство / да подменя / дори самия теб“ („Не е най-страшното“). А Иван Пейчев не искаше да бъде подменен. И поетът не го допусна.
Той писа неведнъж за м о р е т о. То бе наистина щастливо откритие в неговите търсения. Чети повече

Страница 1 от 11