Страница 1 от 11

Добре дошъл, Крим!

Е, здравейте, скъпи кримчани! Радваме се да ви видим. И в първите редове на писмо си искам да виаркадий-бабченко-1_cr поздравя с това, че участвахте в последния референдум в живота си. Повече такива „волеизявления” няма да имате.
Нищо и никога повече няма да избирате.
Нищо и никога. Даже цвета на бордюрите в собствения си двор. Запомнете това веднага.
Второ, можете да се сбогувате с телевизията си.
Довиждане, преки предавания, ток-шоута и дискусии. Здравейте, мръсотия, трупове, дебили и урино-сексуални шеги. Само Кисельов (проправителствен тв водещ, директор на руската държавна информационна агенция „Русия днес”), само хардкор! Давай на преките включвания с Путин.
Трето, наборната армия. Това въобще е отделна тема. За 23 години окупация, разбира се, вие вече сте забравили какво значи да взимат децата ви войници. Няма нищо. Ще си спомните. А особено добре ще си спомните, когато децата ви в нашата – сори, сега вече във вашата армия, започнат да умират от болести, от които в последните 100 г. не умира никой по света. От пневмония например. След кримския климат да служиш чак в Кунашир (най-южният остров от Курилските острови) е същото. А, да, и надписът „Кавказ-сила” изглежда добре на обръсна глава.
Между другото, запишете си веднага това адресче: http://mright.hro.org/

Това е Фондът „Право на майката”. Вече 20 години той помага на семействата на загинали военнослужещи. През миналата година фондът е помогнал на семействата на 2465 загинали военнослужещи. От тях между другото 20% са жертви на самоубийства, 20% – доведени до самоубийство, 15% – от заболявания и 5% – от побой.
Като цяло – „Не плачи, моми-и-иче!”
И, да, инвалидната пенсия на войнишките майки в Русия се равнява на 40 долара. Правилно чухте. И ще ви трябват години, за да ви я отпуснат. Добре дошли в нашата съдебна система.
Въобще, разговорът за съдебната система е дълъг, затова само ще ви напомня: разпалването на омраза, оскърблението на чувствата на вярващите, оправданието на тероризма, екстремистките изказвания, клеветата – всичко това са углавни престъпления.
Отричането на историята, блокирането на пътя на гражданите, неразрешеното събиране на повече от петима души, аморалното поведение – всичко това и още много, много други! – са административни престъпления.
Е, с нашите казаци, казват, вече сте се запознали. Красавци нали? Е, нищо, нищо. Та вие все още не сте видели поповете ни.
При нас, впрочем, в момента тече федерална програма за повишаване на духовността и за заздравяване на духовните връзки. Под лозунга „Да вмъкнем черква във всяка празнина”. Така че там, където сте мислили, че до вас ще има детска градина или транспортен възел – ще имате църква. Точно, както е сега при мен – под прозореца ми на празното място около Московското околовръстно шосе тъкмо вкарват една черква вместо пътен възел. Тук всяка сутрин има задръствания и хич не ни трябва пътен възел, трябва ни именно църква. Нищо, и това ще разберете с времето.
И да – отделният ред в квитанцията, когато плащате за храма – това вече е като пито-платено. Кметството на Електростал (град в Русия), автор на тази духовна иновация, ще ви научи.
Между другото, като заговорихме за квитанции – при нас върви реформа на жилищно-комуналното стопанство. Вече около 10 години. И точно започна нов етап. Така, че квитанцията за жилището ви скоро ще е около 5000 рубли, примерно.
Да, а облекченията! Осребриха ли ви ги вече? Не са? Е, да бъда честен – завиждам ви. Колко чудни открития още ви очакват.
Освен това преди около пет години нашата дивизия „Дзержински” вече проведе учения на тема „разгонване на тълпи недоволни пенсионери”. Струва ми се, че те с радост ще предадат опита си на вашия „Беркут”.
Е, за такива дреболии като отнемането на най-апетитните парчета земя под дворците и извънградските къщи, преразпределението на бизнеса – край! За събарянето и изгарянето на жилищни блокове при строителството на търговски центрове и пр. и пр., няма да говоря. За данъчните, за санитарно-епидемиологичната инспекция, за пожарникарите, за прокуратурата, за следствения комитет, за ФСБ-ейците, за администрация и пр. – също. Казват, че там се изхранвате от туризъм, нали? Е, нищо, нищо. При нас на това му казват „да смачкаш бизнеса”. Няма нищо. Ще се приспособите.
По отношение на туризма. Там си имате частни хотелчета, нали? На първа линия до морето, нали? В Крим?
Е, не е драма, не е драма.
Като се замислиш – просто няма да имате вече частни хотелчета на първа линия. Но каква пък ще бъде вилата на Ткачов (губернатор на Краснодарския край в Югозападна Русия)! Вилата на Шойгу (бивш министър на извънредните ситуации, сега министър на отбраната)! Вилите на всичките сенатори! Вилите на всичките депутати! Вилите на всичките ФСБ-ейци! След тях на цялото следствие и на цялата прокуратура! Какви яхти ще се паркират там при вас на частните кейове! С какви огради ще заградят вашето море! Всички проклети бандеровци ще ви завидят. А на вас и градският плаж в Севастопол ви стига.
Между другото, препоръчвам ви също така да научите фразата „Много сте, а аз съм сама” по отношение на „Пощата на Русия”, обслужването на едно гише, Сбербанк, Пенсионния фонд, социалното осигуряване – всичко това вече е ваше. Поздравявам ви.
А, да. По отношение на Сбербанк. Отново ви провървя – точно сега при нас се провежда поредният кръг от пенсионната реформа. Как се изчисляваха пенсиите преди – така и никой не разбираше, а сега съвсем никой не разбира – ще ги има, или няма да ги има.
Впрочем, научете още два термина. КТО – това е контратерористична операция, и „хексоген”. Това е важно. Ето това в момента е наистина важно. И се постарайте в бъдеще да избягвате места със струпвания на хора, гари, летища – особено гари и летища, автогари, пазари, концерти и т.н. На летището вече идвайте около три часа по-рано. На всеки вход ще има скенери. С милицията по-добре не се шегувайте. Постарайте се да не носите брада. Изсветлете си косите. Обръщайте си джобовете и давайте да ви претърсват при първо поискване. Никога, ама никога, не излизайте от къщи без документи.
Е, не забравяйте и за санкциите от нашите международни приятели, т.е. сега вече са ви врагове. Вие сега сте – Русия.
Това е за дреболиите. А обобщено:
Митингите в Русия са забранени.
Съпротивата при незаконни арести и незаконно задържане са забранени.
Самоопределението на нациите е забранено.
Излизането от състава на Русия е забранено. Сепаратизмът е забранен.
Осиновяването на деца от чужденци е забранено.
Пропагандирането на хомосексуализъм е забранено.
Концертите на Мадона и „Океан Эльзы” (украинска рок група) са забранени.
Неодобрените плакати са забранени.
Тв каналът „Дъжд” (спрян от излъчване от големите руски телевизионни оператори) е забранен.
Виртуалните пари ще бъдат забранени до дни.
Цените в Москва са точно два пъти по-високи, отколкото в Киев. За всичко.
А, да. Накрая. Алкохолът у нас (а сега и у вас) – също е забранен от 11 вечерта до 8 сутринта. Сух закон, знаете.

* Текстът е публикуван в сайта www.snob.ru. Авторът Аркадий Бабченко е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Роден е през 1977 г., завършил е международно право, женен е и има една дъщеря. Участвал е в двете войни в Чечения – първия път през 1995 г. като донаборен войник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Като военен кореспондент на „Новая газета“ е отразявал войната в Южна Осетия през 2008 г.

Вече не ми пука за Русия

Отскоро съвсем престана да ми пука какво ще стане с тази страна. Нещо повече – не само че не ми пука, не само че ми е безразлично, ами… Всъщност прокуратурата забранява да казвам това, което наистина мисляаркадий-бабченко-1_cr по този повод.
Не мога нищо да променя в тази страна, където ди от населението е изяло своя мозък, където зомбочекмеджето превърна хората в нежелаеща да мисли крещяща протоплазма с пяна на устата. Поне да беше просто немислеща, ами тя е и действаща! Страна, в която сто милиона фанатични фашизирани зомбита излязоха на повърхността, в която жените се отказват от загиналите си мъже-войници срещу пари, в която родителите с мълчанието си се отказват от своите оказали се в плен синове, а децата идват на гроба на своя загинал на „Курск“ баща с портрета на човека, който каза: „Тя потъна.“ И който каза и за десетте долара1.
Абсолютно не ми пука защо се стигна дотук. Не ми пука за причините, поради които хората изядоха своя мозък. Не ми пука. Не ме интересува.
Вече дори не ми е мъчно, че си нямам страна. Това е територия, населена с тези хора – това не е моята страна.
Какво говорим всъщност! Тя винаги си е била такава. Те имаха едно десетилетие свобода – от 1991 до 2000 година. Те не завоюваха тази свобода. Дадоха им я. Дадоха им я безплатно, даром – само живейте, стройте своето бъдеще! Но те не могат да живеят свободни. Страх ги е да живеят свободни и тази безплатно получена свобода те с огромна радост при първа възможност размениха срещу „вертикала на властта“, срещу „ще ги трепем в кенефа“2, срещу стабилността, величието, подполковника от КГБ, портретите на Сталин и кримнаш3. Сами го направиха. Върнаха свободата в чинийка. Заедно с каишка и намордник.
Не ми пука как се стигна дотук. Не ми пука какво ще става с тях. Не ми пука какво ще става с тази територия – именно територия, страна вече няма, както няма и нация, а само групички от атомизирани озлобени зомбита, ненавиждащи всички останали, които не влизат в тяхното ято. Не ми пука. Животът в гетото не ражда любов къв гетото.
Нищо не мога да променя, макар Бог да е свидетел, че се опитвах. Наистина се опитвах.
И ако тази страна пропадне сама в дупката – това е само половината злина. Но на нея не й стига да убива само собствените си граждани. На нея й трябва задължително да убива и чужденци. Да пали в танковете не само своите деца, но и чуждите. Зомбитата искат да убиват и хора.
Да, империята се разпада. Според историческото мерило й остава малко, а какво ще последва? Поредната кървава гражданска месомелачка ли, петрол срещу храни и външно управление ли, Китай ли от едното до другото море, групичка от раздробените бандитски православни ДНР-ЛНР4 върху една шеста част от сушата на Земята, от които целият останал свят ще се обгради с каменна стена, като предварително им отнеме ядрената тояга, православна „Ислямска държава“ или истинска „Ислямска държава“ и неизменно следващото ги средновековие в прекия смисъл на тази дума? Вече не ми пука.
Как точно ще умре тази територия, вече няма значение. За мен вече няма значение.
Страшно е само това, че Мордор5, докато издъхва, ще повлече след себе си живота на още хиляди и хиляди нормални хора.
Нищо не мога да променя в тази страна. Опитвах се – опитвахме се – но не можахме. Те са повече. Те са много. Те са милиони.
Но въпреки това – извинявайте.
––

1 „Събрали курви за по десет долара.“ Според Виктор Шендерович Путин казал това по адрес на вдовиците на загиналите с подводницата „Курск“ моряци след появата им в студиото на телевизия ОРТ.
2 Изразът е употребен на пресконференция през 1999 г. от Путин, тогава премиер на Русия. В коментар за бомбардировките на руската армия в чеченската столица Грозни той заяви: „Ще преследваме терористите навсякъде. Значи, извинете ме, в тоалетната ще ги хванем, в кенефа ще ги трепем в края на краищата.“
3 Хаштаг в социалните мрежи, създдаден от руски привърженици на анексирането на Крим. Означава „Крим е наш“.
4 Съкращения на самообявилите се сепаратистки Донецка и Луганска народна републики на територията на Украйна.
5 На елфически език „Черна земя“ – географска област в измисления свят на Средната земя, описан в творбите на английския писател Дж. Р. Р. Толкин.

––

* Авторът е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Участвал е в двете войни в Чечня, а като кореспондент е отразявал войната в Южна Осетия. Препечатваме коментара му от неговия блок в сайта на радио „Ехото на Москва“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по темата

Хранат

Руснакът иска война*

Аркадий Бабченко е известен руски журналист, заклет противник на президентааркадий-бабченко-1_cr Владимир Путин.
Създател е на проекта „Журналистика без посредници“. Участвал е в двете войни в Чечня – първия път през 1995 г. като наборник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Чети повече

Страница 1 от 11