Страница 4 от 7« Първа...23456...Последна »

ОБЩУВАНЕ

Истинското общуване се извършва в “другата” вселена. Неговите естествени резултати са
любовта и удовлетворението.
„Общуване” не е това, което мислите че е. Тук имам предвид истинско общуване, не масата от думи, жестове и други знаци, опитващи се да направят от неистината истина. Единственият начин да общувате истински е да казвате истината. За да постигнете това, трябва да надраснете структурите на своя разсъдък, защото те са изворът на неистините. Това, което в света минава за общуване, е маскирана форма на лъжи, ловко преправени да изглеждат като истина и имащи за цел да се владеят и използват другите. Преди да продължите нататък, т.е. преди да можете да получите представа за какво приказвам, трябва да сте готов да признаете, че не Ви е много ясно какво е общуване. Ако не бяхте объркан и общувахте истински, Вашият свят щеше да бъде изпълнен с радост. Не е важно кой сте; това, което наричате общуване в живота си, не е истинско общуване. О, то звучи добре и хората Ви казват, че е наред, но Вие трябва да бъдете готов да видите, че Вашето общуване, въпреки че звучи добре, някак си не изпълнява задачата си. Ако я изпълняваше, Вие щяхте да ръководите своя свят.
Все пак от време на време Вие сте преживявали истинско общуване. То е ставало неочаквано, незапланувано, може би в момент, когато въобще не сте имали намерение да общувате. Това е бил онзи „магически миг”, когато сте се „влюбили”. Вие си спомняте за него и всички Ваши по-късни усилия в областта на общуването са били усилия да го накарате да се случи отново. Ако действително се интересувате от това, Вие сте чели книги, изучавали сте техники, посещавали сте семинари, отправяли сте молитви, кадили сте тамян и Бог знае още какво – само и само да го върнете отново.
Надявам се, вече сте забелязали, че техниките и ритуалите не носят нищо. Само ако изоставите надеждата, че общуването е такова, каквото според Вас би трябвало да бъде, ще можете да разберете какво е то в действителност. Ако още не сте загубили надежда, съветвам Ви да прочетете още повече книги, да посетите още семинари, да се молите и пр. Ако сте убеден, че общуването ще Ви се изясни чрез изучаване на техники, методи и ритуали, тогава не четете остатъка от тази глава – ще се объркате още повече, защото ще се опитвате да вместите това, което Ви казвам, в някаква позната на Вас „система”. Това, което ще Ви кажа, няма форма, не е метод и не може да функционира, ако направите от него метод.
Общуването не е нещо, което трябва да направите да се случи. То се случва изключително само тогава, когато го оставите да се случи и става по естествен начин. Усилията за общуване носят само объркване и усложнения. Истинското общуване не се извършва в същия свят, в който виждаме, чуваме, осезаваме, усещаме мирис и вкус. То има физически прояви в този свят, но не се извършва в него.
Сега бих искал да получите представа за това, какво е преживяване. Колко трае да имате преживяване? Не да проявите, а да имате преживяване? Вижте, това, което сте смятали за преживяване, е всъщност неговата физическа проява. Към физическите прояви спадат насълзяване на очите, сърцебиене, леко чувство в тялото и други такива неща. Това са физически прояви на преживяването, но не самото преживяване.
Преживяването се извършва в друго измерение, тъй да се каже, в друга вселена. В това измерение не съществува време, т.е. преживяването става мигновено. Не казвам 0,000000001 секунди. Имам предвид 0,000000000000000. . . до безкрайност секунди. Това е абсолютната нула. Нещо, което се нуждае от абсолютна нула време, за да се извърши, не се извършва в тази вселена. То се извършва във вселената на всичкото и никаквото време. Едно събитие, стоящо извън времето, явно няма физически качества като големина, тежест, цвят и т.н. Ако ги имаше, щеше да съществува във времето. Нещо, което не притежава физичност, явно не съществува на никое определено място.
Нашата цел е да постигнем истинско общуване, а не онези фалшиви неща, които се постигат чрез методи. Автентичното общуване създава единство между съществуване, любов и удовлетворение. Ако това, което наричате общуване, не създава тези качества, значи имате някакъв метод, вместо истинско общуване.
Най-добрият начин да изразим едно събитие, което е не-нещо и което става в не-времето и не-пространството, е да кажем, че то става в „Нищото”. Какво би могло да предизвика съществуването на това състояние във физическия свят? Явно Нищото би могло да го предизвика. Дори повече – Нищото има способността да позволява на всички неща да съществуват. Нищото е изворът на истинското общуване и приема формата на нещо. Ако съберете всички неща във вселената и ги разгледате като цяло, ще видите, че те съществуват като цяло, без да са в отношение с нещо друго. Цялото няма позиция, тъй като няма нищо, което би могло да стои в отношение с него. То не съществува в някакво определено време, защото времето е функция на промяната. Когато наблюдавате всичко като цяло, Вие виждате, че промените се извършват само релативно, като следствие от вътрешния механизъм на системата, което включва сравняване на темпото на промените. Ако разгледаме всичко като единно цяло, тогава не остава нищо, с което то би могло да бъде сравнено и така времето се превръща във фикция. Но нека се върнем към нашия свят на нещо, място и време.
Завърнали се в своя свят, ние виждаме, че общуването не е много успешно, ако не вземем под внимание, че Нищото създава всичко. На нивото на нещата Нищото е Контекст. На човешко ниво ние го наричаме Аз (Self). Аз-ът е всичко / Нищо със способността да общува със себе си.
За да се осъществи общуване, явно в света трябва да има повече от един Аз. Ако имаше само един Аз, общуването щеше да бъде не само ненужно, него просто нямаше да го има. На нивото на Нищото има само един Аз. На нивото на явленията, т.е. на нивото на този свят, има множество Аз. Очевидно, Контекстът на вселената е направил избора да започне една игра, като е станал индивидууми.
Сега, след като положихме фундамента, можем да разговаряме за общуване. Общуване означава:
– да се създаде преживяване на нефизично ниво;
– да се развие интенцията (намерението) то да бъде предадено от Вас и прието от някого;
– преживяването да се въведе във физическата област и да се излъчи като послание чрез тялото, което обхваща глас, лицеви мускули, тонус, стойка и движение на тялото.
С други думи, Аз-ът излъчва преживяването чрез машината (разсъдъка). Ако машината излъчи послание от себе си, никой не го чува или забелязва, понеже липсва интенция. Интенцията да се общува е същественото при успешното общуване и изхожда от това, което сте в действителност. Ако я нямаше, Аз-ът Ви бездейства и във Ваше отсъствие машината играе разсъдъчни игри. Никой не го забелязва, освен другите машини. В отношенията това състояние води до определен вид автоматизъм, става заместител на общуването, подобен на магнетофон. Появява се тенденцията да се повтарят отново и отново и отново едни и същи неща.
От позицията на слушателя приемането на едно преживяване означава то да се въведе от физичната в нефизичната област, т.е. в Аз-а. Ако то проникне само до физичната област, ще стане само един от многото записи. Ако се въведе в Аз-а, ще стане пресътворено преживяване. Едно пресътворено преживяване е точно копие на оригиналното преживяване на подателя. Истината е, че то е преживяването на подателя. Тъй като в нефизичната област съществува само един Аз, преживяванията не са просто точни репродукции – те са едно. В този свят те са две.
И така, за да станете общителен в истинския смисъл на думата, трябва да развиете две способности: да изпращате и да приемате послания. Не разбирайте думата „развиване” в обичайния смисъл. Обикновено тя означава да се работи върху нещо, за да се направи „по-добро”. Нямам предвид това. Трябва по-скоро да се освободите от баласта на своя разсъдък, за да се прояви това, което е под него. Вашите собствени разсъдъчни структури са единствените пречки за съвършено общуване. Те обхващат убеждения, мнения, позиции, предразсъдъци и т.н. Ако ги трансцендирате, надраснете, ще бъдете възхитен от многообразието на темите за общуване.
Освобождаването от излишния багаж се нарича просветление.
Въпреки че това е единствената глава за общуването, основната тема на цялата книга е как да създадете в живота си условия за тотално общуване. Ще го постигнете чрез неправене на нищо. Когато не правите нищо, общуването е по-скоро обичайно, отколкото необичайно състояние.
Когато изясните с другите всички възможни „добри” и „лоши” неща и когато изчистите разсъдъка си от всичко, което сте премълчавали, ще откриете, че последното изречение е „Обичам те”. Може би дори за Ваша изненада и противно на убеждението Ви това ще стане, когато се откажете от всички неща, за които сте смятали, че не сте могли или не е трябвало да говорите. За да останете в преживяването на любов към някого, просто никога не премълчавайте нищо.
Като следващо ще разгледаме обратното на общуването: спора.

СЕМЕЙСТВО

Семейството е нещо, което създавате от нищо.
То не Ви пада наготово в скута.
Ако не се грижите да приемате хора в него,
няма да имате семейство.

Възможно е Вашето семейство да не се състои от хората, от които според Вас се състои. Затова нека най-напред да изясним кой принадлежи към него и кой не. Вашето семейство е онази група хора (може да са само двама), на които се доверявате и чиято подкрепа използвате, за да напредвате в един изпълнен с противоречиви обстоятелства свят и да осъществите смисъла на живота си. Семейството не се състои непременно от хората, с които сте в роднински връзки. Тези хора се наричат „роднини”. Вашите роднини могат да бъдат семейството Ви или не. Няма правила – убедете се сам дали Вашето семейство се състои от роднини или от нероднини. Ако се състои от нероднини, не очаквайте фамилиарно държание от тях. В зависимост от това, как проявявате смисъла на живота си, семейството Ви може да се състои от двама до хиляди особени хора, които Ви помагат да проявите своя смисъл.
Семейството е нещо, което създавате от нищо. То не Ви пада наготово в скута. Ако не се грижите да приемате хора в живота си, няма да имате семейство. Дори ако то се състои от роднини, Вие ще го загубите много бързо, ако не гледате на него като на семейство. Кръвното родство не е гаранция. Вие сте отговорен да създадете или да не създадете семейство. Както и всичко останало в живота, то трябва да се създава и пресъздава във всеки следващ миг. Ако това не се прави, семейството става старо, блудкаво и загубва значението си. Значи, то не е нещо, което скалъпвате веднъж за винаги и след това можете да забравите. Ще го загубите много скоро, ако постъпите така. Вие трябва да създавате семейството си всеки ден.
След като изяснихме това, нека продължим и да разгледаме по-подробно смисъла на семейството. Защо изобщо трябва да имате семейство? Не е ли то източник на кавги и раздори? Не се ли дължат на него много от Вашите проблеми? В действителност всичко това не е вярно, но искам да знаете, че знам, че то привидно създава много проблеми и трудности. Някои семейства с особено голям успех създават това впечатление. Към семейството е прикачен несравнимо повече „инвентар”, отколкото към всеки друг вид отношение. Това е функция от нежеланието на разсъдъка да бъде отговорен за Вашето преживяване на живота. Разсъдъкът би изтъкнал като причинител на преживяването всичко възможно в тази вселена, а най-вече ближния си. Е, понеже семейството е твърде ближно, закача доста много от инвентара. Колкото по-дълго наблюдаваме това, толкова повече започва да изглежда, че не сте отговорен за облика на семейството си, във всеки случай не напълно отговорен. И това е истина: Вие не сте отговорен за неговия облик, независимо дали го преценявате като добро или лошо.
А! Един момент. Спомнете си, че съществува семейството, което никога не можете да познавате, а съществува и Вашето семейство, това на Вашето преживяване, единственото, което изобщо някога можете да познавате. Съществува светът, а също и Вашият свят. Вие можете да знаете нещо само за Вашия свят, този на Вашето преживяване. Така е и със семейството. Е добре, отговорен ли сте за своето преживяване на семейството си? Ако не сте, към кого да се обърнем тогава? Разбира се, че сте отговорен за своето преживяване на семейството си. Ако не съществувахте, нямаше да има „Вашето преживяване” на каквото и да е. Значи,

смисълът да имате семейство е в това,
да преживявате неговата подкрепа,
която Ви позволява да напредвате в един свят,
изпълнен с противоречиви обстоятелства,
и да допринасяте за просветлението на този свят.

Вие сте отговорен да създадете това преживяване. Ако собственото Ви семейство Ви изглежда „лошо”, значи не сте признали отговорността да създадете семейството на своето преживяване.
Понякога семейството може да бъде проблем, но не забравяйте, че проблемите са удобни случаи да преживеете собствената си величина. Един семеен проблем Ви дава възможност да видите колко сте израсли. Имате късмет, че имате проблем.
Ако имате проблеми със семейството си, най-вероятно сте фокусирали вниманието си върху това, което то (по Ваше мнение), Ви дължи. Бъдете сигурен, че това не е главното. Главното е, че Вие дължите нещо на семейството си. И за да се почувствате добре, хубаво ще е да платите дълга си. Вие им дължите своята подкрепа. Нямам предвид непременно пари. Подкрепа е всичко, което би им позволило да излязат в изпълнения с противоречиви обстоятелства свят и да дават своя принос. Ето това им дължите. Ако не платите, няма да имате семейство. Да не преживявате тяхната подкрепа не е оправдание, че не ги подкрепяте. Дори е така, че не можете да преживеете подкрепата им, докато сам не ги подкрепите. В случай, че се питате защо не преживявате техния принос към Вашия живот, тогава си изяснете кой е причината за това. Бих изказал предположение: не са те.
Това, което би трябвало да направите, в случай, че искате Вашето семейство да изпълнява предназначението си, е да просветлите своето преживяване за него. Ще го постигнете, като се освободите от всички преценки, мнения, позиции и убеждения, от всички предписания и догми, които правят и държат семейството такова, каквото то всъщност не е.
Запомнете стъпките за решаването на проблеми:
приемете ги, бъдете готов да живеете с тях,
оставете своите преценки за тях, бъдете готов да живеете с тях,
приемете ги,
оставете преценките за тях,
продължете да живеете с тях,
приемете ги,
оставете преценките,
живейте с тях.
Ако правите това (не сте длъжен, никой не може да Ви принуди), става чудо: семейството, което имате, става семейството, което искате и което Ви обогатява, подкрепя и Ви прави истински силен. Вие ще разберете кога започва този процес на просветление, защото ще се появи общуване. То е тема на следващата глава.

ПРОШКА

Да простите на някого
е твърдо доказателство за Вашето намерение
да живеете живота си сега, докато го имате,
и да сте мъртъв, когато сте мъртъв.

От време на време някои хора ще Ви причиняват неща, които със сигурност няма да подпомагат Вашата жизненост и удовлетвореност от живота. Може би ще го правят в продължение на години, със или без Вашето съдействие. Наистина, Вие създавате преживяването, че нещо Ви се „причинява”, но също така истина е, че хората действително Ви причиняват разни неща. Ако не знаете това, ще се видите в големи трудности. Имам за Вас една географска карта, за да намерите пътя към дома.
Въпреки че не искам да изкарвате хората неправи заради действията им, определено искам да ги държите отговорни за действията им. Когато държите хората отговорни за делата им, най-вероятно никога няма да се стигне до там, да Ви се причини нещо, достатъчно значително, за да изисква „опрощение”. Ако не ги държите отговорни за делата им, тогава сам си го търсите и вероятно забелязвате, че го получавате. Да държите някого отговорен за действията му означава да забележите действията му и после да разговаряте с него за това, което знаете за последствията от такива действия в този свят. С други думи, Вие придружавате хората в тяхната несъзнателност по отношение на това, което са решили в живота. Впрочем точно това правя и аз с Вас. Да държите хората отговорни за действията им значи да оперирате извън системата грешно/правилно. Ако давате или не давате право на някого, той става по-несъзнателен.
В случай, че му давате право, той няма да бъде предизвикан да погледне трезво на живота си.
Ако пък го изкарвате неправ, ще мобилизира съпротивата си, за да се защити от нападението Ви и ще се опитва сам да излезе прав.

Никой не е по-несъзнателен от онзи,
който е зает с доказване на правотата си.

Значи, ако систематично сте оставяли хората да бъдат отговорни за действията си, вероятно няма много неща, които да трябва да прощавате някому. Или може би сте пренебрегнали дълга на другите да си дават сметка какво вършат и забелязвате, че имате малко или много неща за прощаване. Бих желал първо да сте наясно по две неща: какво означава „да простите” и заради кого го правите. Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Това е. Точка. Стоп. Не прибавяйте никакъв излишен баласт повече. Оставете го просто. Да простите значи да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Забележете, че не е необходимо да се отказвате от отмъщението, а само от претенцията за него. И схванете тази дума „завинаги”. Тя изразява безусловната природа на прошката. Да „простите” не означава да поставяте условия, дори не и такива от вида: „Ще ти простя, ако не правиш повече така.” Затова, ако той пак го извърши, не е нужно отново да му прощавате – Вие вече сте го направили. Не се повтаряйте. Ако Ви хрумне, че трябва пак да му простите, значи не сте му простили първия път. Каквото сте направили тогава, ще трябва да се нарече другояче, не прошка. Значи, прощаването не е някакъв праведнически ритуал, който можете да повтаряте отново и отново. Чакайте! Не съм казал да не държите другите отговорни. По-добре ще е да ги държите отговорни, освен ако не искате наистина да си изпатите. Това означава, че след като сте простили на някого за нещо, Вие сте извън системата грешно/правилно. Ако другият го извърши отново, той не е неправ и същевременно е отговорен за последствията. Това би трябвало да Ви покаже заради кого всъщност вървите през процеса на прощаване.
Ако смятате, че сте простили на някого заради него самия, значи не знаете какво е прощаване и вероятно досега никога не сте прощавали. Вие сте този, за когото го правите. Другите не се нуждаят от прошка. Те са направили каквото са направили и това е – като се изключат последствията, с които те трябва да живеят. Когато простите на някого, последствията не се разтварят във въздуха. Последствията са си последствия. Вие правите тази „прошка” за себе си, за да се освободите от ненавистта си и така да можете да напреднете в живота. Вижте, ненавистта изразходва много жизнена енергия. Ако се освободите от нея, ще получите цялата тази енергия обратно. С нея ще можете да правите още повече бели.
Как ще знаете дали сте простили на някого? Е, просто ще го знаете („know” без нужда от „how”). То ще бъде ясно за Вас, но, странно защо, няма да се „чувствате” някак особено. Може би изобщо няма да усетите никаква разлика и е много вероятно да забележите, че имате повече енергия, отколкото сте смятали за възможно, а може би не. Едно нещо ще се случи със сигурност: отношението Ви с другия ще стане много по-ясно – ако не стане, значи не сте простили. Ще забележите, че не се ровите непрекъснато в това, колко несправедливо са се отнесли към Вас. Ще забележите, че спите по-дълбоко, може би, а може би не.
Прощаването не е сложно, то е просто. Вие просто идентифицирате ненавистта си и се питате: „Да продължавам ли да хабя енергията си за това?” Ако отговорът е „не” – тогава това е. Може би ще поискате да разговаряте с другия, ако той е на разположение, но не е там работата. Вие го правите за себе си, не за другия. Затова да говорите с него е едно малко допълнение, което прибавяте накрая, ако искате. Но за да простите, трябва да бъдете истински честен по отношение на това, кого и за какво обвинявате. Докато не кажете на Себе си абсолютната истина, няма да можете да простите.
След като сте казали истината, трябва да знаете, че имате избор: Вие не сте длъжен да прощавате никому. Можете да държите на омразата и на старите си сметки, докато умрете, и можете да ги отнесете в гроба, ако искате. Няма да бъдете неправ – хората непрекъснато вземат такива решения. Да се мъкнат стари сметки до гроба е въпрос на стил. За някои би означавало липса на вкус да простят на някого. Значи наистина не е грешно да се обвинява и ненавижда – и има последствия. Бъдете сигурен, че ясно виждате последствията, после избирайте.
Не казвам „решавайте”. Казвам избирайте. Не на базата на списък от основания, според които Вие „би трябвало …”. С основания не може да се избира – това се казва „решаване”. Когато избирате нещо, Вие изхождате от яснотата, че сте отговорен за действията си. Вие сте отговорен и е добре това да Ви е ясно. Изборът не е нещо, което можем да Ви накараме да направите или не. Нещо повече: ако сте длъжен да свършите нещо, Вие не можете да го свършите. Вие не можете да простите на някого, ако сте „длъжен” да му простите.
Впрочем, ако личността, за която може би си мислите, не е вече между живите, това не е от значение за прошката. То дори е отлична възможност да преживеете на кого прощавате. Явно не на онзи и явно не сте длъжен.

ПРОСТЪПКА

Простъпката е мисъл или действие,
което отрича чувството за жизненост на някой друг.
Във всекидневието ние сме склонни
да оправдаваме и отричаме простъпките си
или да твърдим неистината за тях.
Може да се каже, че този начин на държане
е изворът на всички страдания в живота.

Простъпката е действието или мисълта за нещо зло, престъпно или обидно спрямо друга личност. Тук се интересуваме на първо място от действието или мисълта за нещо зло, т.е. което намалява чувството за жизненост на някой друг. Бих искал да Ви е ясно, че простъпката може да бъде както мисъл, така и действие, и искам точно да разберете динамиката, заложена в нея, за да осъзнаете своите простъпки спрямо другите.
Простъпката се базира на неприемане на това, какъв е другият човек. Неприемането води до спонтанни действия или мисли да се причини нещо на тази личност и се оправдава с това, че нейният облик не съвпада с Вашите представи. С други думи простъпката започва винаги във Вас и никъде другаде, все едно какви са обстоятелствата (които впрочем Вие сте предизвикали) и все едно колко основателни Ви изглеждат те.
След като сте оправдали своето неприемане на другата личност, много вероятно е да предприемете някакво явно или прикрито действие с цел да намалите нейното чувство за жизненост. За да извършите това, Вие по необходимост трябва да излезете от съзвучие с Аз-а си и това води до Вашето отчуждаване от него. Щом веднъж сте постигнали това, Вие сте свободен да провокирате другия така, че той да започне да се държи по начин, оправдаващ за Вас това, което сте му причинили. Или, другояче казано, той започва да реагира към Вас така, че се оправдава Вашата простъпка спрямо него, а също и онези, които бихте избрали да сторите в бъдеще. Ако другият не реагира на провокациите Ви, тогава просто ще вземете това, което той върши (каквото и да е то), ще го преиначите във възприятието си и ще привлечете това свое възприятие като оправдание за собственото си коварство. Във Вашите очи другият ще започне да изглежда зъл, а Вие – справедлив. Може би ще започнете да разказвате на другите за неговите недостатъци. Вашето отношение е развалено, но сега вече сте събрали основания защо е така и нито едно не се отнася до Вас.
Най-добрият начин да се справите с простъпките е нито да ги мислите, нито да ги вършите, но може да се намирате в положение изобщо да не осъзнавате възможността да престанете. След като веднъж сте извършили простъпка, единствената алтернатива с изгледи за успех е да общувате и да поемете отговорността. Ако правите това, простъпката ще изчезне от Вашето преживяване и ще бъде въведена следващата фаза: прошка, която ще направи отношението Ви отново пълно и съвършено.

ПАРИ

Парите въплъщават едно измамно чувство на сигурност по отношение на шансовете за оцеляване.Към парите е прикачен невероятно много инвентар. Те са представителни за огромен брой несвързани една с друга теми. Усложненията, които може да предизвика инвентарът около парите, са накарали някои хора и движения да ги проклинат като олицетворение на самото зло. Парите не са коренът на всяко зло. Дори любовта към тях не е коренът на всяко зло. Коренът на всяко зло е огромният стремеж на човека да оцелее, да бъде прав, да изкарва другите неправи, да се налага и да използва. Парите просто могат да бъдат много лесно съчетани в този процес.
Първоначално не е имало пари. Те са изобретени от разсъдъка, за да представят предметно притежание. Първите пари са били самите стоки. Паричната единица е трябвало да бъде компактна и лесна за транспортиране. В някои части на света все още се използват платежни средства като яйца, миди, кожи и т.н. Били са установени приблизителни равенства, за да се възпроизведат стойностните отношения на различните платежни средства.
Човешкият разсъдък никога не се чувства сигурен и доколкото познаваме миналото, хората винаги са се страхували, че няма да оцелеят. Понякога този страх е бил или е оправдан, но най-често, докато фактите говорят в полза на оцеляването, разсъдъкът трескаво се занимава с неоцеляването. Преживяването на сигурност в оцеляването е било трудно постижимо в човешката история, ето защо парите са поели функцията да придават един вид измамно чувство на сигурност по отношение на вероятността за оцеляване. Изхождайки от това състояние, хората започнали да ламтят за пари и в своята алчност дали власт в ръцете на ония, които ги имали – с надеждата да спечелят благосклонността им и така да увеличат собствените си шансове за оцеляване. Ако разгледате отблизо тези предположения, ще видите, че те са съвършено абсурдни и нелогични. Все едно. Хората предпочитат да се чувстват сигурни, вместо да използват здравия си разум. Когато става въпрос за пари, хората нито се чувстват сигурни, нито са разумни.
Разсъдъкът създава илюзията, че Аз-ът е несъвършен, че не е пълен и адекватен. По-нататък той обявява (постулира), че предмети могат да направят Аз-а пълен и завършен. Парите представят предмети, затова разсъдъкът се стреми към тях в усилието да създаде преживяване за пълнота и завършеност. Обаче той никога не признава пълнотата. Щом забележи, че все още съществува чувство на незавършеност, той иска още повече пари. Понякога разсъдъкът забелязва, че работата не е в парите. От това той по нелогичен начин може да заключи, че самите пари са причината за това чувство на незавършеност. Поради вяра в тази безсмислица хората раздават всичките си пари, само за да открият, че са все още неудовлетворени. Вижте, да бъдете удовлетворен и да преживявате завършеност няма общо с нищо друго, освен с удовлетворение и завършеност. Това не се постига с повече пари. Не се постига и с по-малко пари. Удовлетворението е за една много избрана група от хора: онези, които са готови да бъдат доволни. От тях няма много.
Печеленето на пари няма да засили нито на косъм Вашето чувство за завършеност. Обаче не Ви казвам да не играете играта на парите. Да живеете в този свят означава, че дори ще е много трудно да не я играете. Бих искал само да знаете какво можете да очаквате от парите и какво не. Ще разгледаме някои схващания за тях, които не носят нищо. След това ще се обърнем към други, които носят нещо.
Не носи нищо да мислите, че поради богатството или бедността си сте по-добре от който и да е друг. Никой няма полза от това. Да сте огорчен от финансовото си положение не помага нито на Вас, нито на другите.
Не носи нищо да развивате убеждения по отношение на това, какво Ви причиняват „ония” на паричния сектор. Тогава ще имате само един куп основания, вместо това, което казвате, че искате да имате.
Не носи нищо да очаквате Вашите родители да продължават да Ви дават пари, когато вече сте възрастен. В края на краищата все някога ще трябва да постигнете яснота по въпроса, така че не е грешно да го направите рано, вместо късно.
Да гледате на парите като на цел сама за себе си, не върви. Парите са студени. Те никога няма да Ви обикнат и със сигурност няма да Ви топлят нощем. Ако искате пари, вземете си. Има цели планини от тях и техниките за придобиването им са основно документирани и достъпни за Вас. В света няма недостиг на предмети. Ако искате предмети, а ги нямате, трябва първо да преживеете отговорността за състоянието си, преди да го изясните. Изучаването на правилата за законно придобиване на пари е на Ваше разположение по всяко време. Ако смятате, че искате да имате пари, а не изучавате правилата, тогава мога да заключа, че предпочитате да се оплаквате и мърморите, вместо да имате пари.
За да разберете парите, трябва да се олекотите, като хвърлите своите системи от убеждения за тях. Парите ще бъдат проблем за Вас, докато не изоставите позициите си и не осъзнаете, че може би не сте прав с убежденията си. Дори и за парите е валидно, че можете да проправяте пътя си само чрез просветление.
Впрочем с парите може да се борави лесно: харчете по-малко, отколкото получавате и получавайте повече, отколкото харчите.

Вие не сте парите си,
затова нека те да Ви служат, а не Вие на тях.

СЕКС

Сексът е удоволствие, а удоволствието е добро за Вас, независимо какво казват убежденията Ви.

Сексуалността е аспект на тялото, предназначен за продължаване на рода. Човекът е „съвършен оцеляващ” и един от изразите на това е интензивното удоволствие, вградено в действията за възпроизвеждане на тялото. Тъкмо защото сексът доставя такова огромно удоволствие, разсъдъкът изгражда невероятно количество инвентар около него. Чети повече

ДЕЦА

Децата разширяват Вашето преживяване на света.
Под “деца” тук се имат предвид хората, към които сте поели задължението да ги подкрепяте в оцеляването, докато бъдат в състояние да оцеляват самостоятелно. Те не са непременно Ваши кръвни роднини и не е задължително да принадлежат към определена възрастова група. Отношения родители – деца се създават спонтанно между хора от всички възрасти като проява на намерението на Аз-а да бъде завършен и удовлетворен. Вие може би не съзнавате кои са “децата” в живота Ви. Чети повече

РОДИТЕЛИ

Явно е, че сте оцелели. С това Вашите родители са свършили работата си. Всичко останало, което някога сте казали по тази тема, Ви е служело да Ви изкара прав.

“Родители” са онези хора, които са играли важна роля в ранните години на живота Ви, като са били с Вас и са поели задоволяването на фундаменталните Ви потребности, докато сте започнали да оцелявате самостоятелно, без тяхна помощ. Чети повече

ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Задължението носи пълнота и завършеност.

Когато добиете преживяването, че животът Ви има естествен смисъл и че не е необходимо да се манипулира по споциален начин, за да се направи значителен, тогава ще бъдете свободен да го манипулирате съзнателно. Най-значителното съдържание на живота е онова, което засяга отношенията с други хора. Задължението е крайъгълният камък на отношенията. Без задължение може да има “отнасяне до”, но не и отношение. Чети повече

СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

В основата на всеки живот лежи едно централно желание: да бъде значителен. Да се смята, да се брои, че сте живели, да не е все едно дали сте били тук или не. Това централно желание за значителност се нарича „смисъл”.
Не бъркайте това с „причината” да сте тук. Причината за Вашето присъствие в света е нещо, което ще трябва да съчините и което има общо със специфичното съдържание на разсъдъка Ви. Чети повече

Страница 4 от 7« Първа...23456...Последна »