Страница 1 от 11

Майски вълнения

“Лудостта на месец май се състои в необяснимото несъответствие между естественото развитие на природата и кошмарното недоразвитие на хората.” Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в. Публикува се за първи път.

Никога не съм обичал месец май. И причината за това не е в заканата на поета, че “септември ще бъде май”, нито в отвращението ми от първомайската манифестация на трудещите се. Не обичам този месец, въпреки че паметта ми пази с любов два от най-чудесните празници на моето детство – 6 май, Гергьовден, деня на храбростта, и 24 май, деня на свети свети Кирил и Методий, празника на нашата азбука. Чети повече

Солженицин – здравата съвест на един болен свят

“Всеки, който се чувства жител на тази планета, би трябвало да отекне на ехото на Солженицин – ще приемем ли, ще узаконим ли неправдата, унижението, цинизма и робството?” Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в. Публикува се за първи път, поводът е новото издание на “Архипелаг ГУЛАГ”, Фондация “Комунитас”, 2015 г.
Пак ли Солженицин? – Ще кажат всички ония и на Изток, и на Запад, които смятат, че собственото им спокойствие е най-важното нещо в света, както се казва – ръководна линия на живеене. Чети повече

Бъдни вечер

Вървя по потъналата в коледни елхи и разноцветни лампи лондонска улица Оксфорд Стрийт и примигвам срещу блестящите прожектори, превърнали полумрачния зимен следобед в сияещ летен ден. Около мен, край витрините, като някаква дълга тъмна река, в която плуват човешки лица, тече тълпата. Отляво и отдясно витрините разиграват неонови игри, неизбежно придружавани от воя на високоговорителите, които бълват неспирно поп музика, сякаш се опитват да удавят всякакви човешки гласове. Чети повече

ЕСЕ ЗА УНИЖЕНИЕТО

Спомням си, че в първите години след девети септември един от лозунгите, които най-често украсяваха стените, беше известното възклицание на Максим Горки: „Човек — това звучи гордо!“ Разбира се, никъде не беше обяснено за какъв човек става дума, и по-точно кой е човек и кой не е човек. Впоследствие, в най-ужасните трагични и нечовешки дни, бих казал, на животинската вакханалия на Сталиновите последователи, този лозунг продължаваше да стои на стените като жестока подигравка на съдбата. Или може би като идеал, за който трябваше скъпо да се плати. Чети повече

Страница 1 от 11