Страница 12 от 13« Първа...910111213

HOMO PERDUTO (загубения човек) – ІІ СЦЕНАТА

Живеещият някога във френските кафенета Сартър, казва че човек не притежава вечна природа, и затова трябва сам да се създаде, да сътвори собственото си същество. Изтърсват те в някакъв миг от вечността на сцената и те оставят. Не знаеш сценария, репликите, не си и чувал за сюжета. Нищо. А залата е вече пълна с публика. На сцената също има актьори, но те имат вече роли, заучени реплики, включени са в пиесата на точно определени места, горди са от това, че знаят кога точно да се включат в действието. Чети повече

ПЕНТИМЕНТО.БГ

На фокус

Скоро попаднах на думи на Макс Планк от доклада му „За същността на свободата на волята“: „Бъдещето принадлежи на онази раса и на онзи народ, които намерят и покажат воля то да им принадлежи“.
Тези думи не само изостриха и без това мрачния ми поглед върху събитията през последните двадесет и две години в моята страна, но и утвърдиха в мен една враждебност към всякакви очаквания, свързани с бъдещето.
Името на този сайт идва от един термин от живописта, наречен „Пентименто“. Това означава леко да остържеш остатъците от старата картина и върху същото платно да нарисуваш нова. Дори избледнелите образи от старата политическа картина, рисуваща вулгарния комунистически режим, не можаха да просветлят мрачния ми поглед, свързан с бъдещето на моята страна. Изглежда съзнанието е като пентименто – старите пластове винаги прозират и осакатяват надеждите ни за бъдещето.
Така и не успях разбера грамадното недоразумение, с което нашият народ тръгна към обетованата земя на Демокрацията, заедно с една кохорта от доносници, служители на Държавна сигурност, синове и снахи на бившата комунистическа номенклатура. Този поход бе изначално обречен, той носеше в утробата си един мъртъв плод. На този плод не можеше да се вдъхне живот, тъй като самите участници в похода не искаха той да бъде заченат.
Под стария слой на картината все още стоят онези образи и персонажи от едно човеконенавистническо минало. Тези персонажи продължават да изскачат от старото платно, да тровят, манипулират и обезсърчават този народ, чиято душа вече е почти в отвъдното.
Тъжното е, че и сегашните политически фактори не притежават куража и мъжеството да вземат длетата и да изстържат веднъж завинаги целия комунистически пандемониум от миналото, който и до днес продължава да ограбва бъдещето на нашите деца.
Дотогава ще остана съпричастен на думите на Жак Превер „ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕТО, СТОЙ СИ ТАМ…“

Този сайт ще бъде напълно отворен за пишещи хора, които имат вкус към дълбоко аналитичната журналистика, тази, която се стреми да събере коренно различни данни, да направи връзки и прозрения между тях, които не са така непосредствено очевидни.
Форумът под всеки текст ще Ви даде възможност да изразите своите несъгласия или одобрения.
Желая Ви приятно четене! Текстовете, които искате да публикувате тук, можете да изпращате на адрес darev@pentimento.bg, или да се регистрирате на следният адрес: Пентименто.БГ регистрация

ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ

Тази песен на птица идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашият мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, които опиянени от пролетта, опиянени от присъствието си в безкрайната спирала на времето, да са доловили огромния екран на природата и въобще на живота, екран който прекосяваме с краткостта на светкавица, едва успявайки да изпърхаме с крила, за да оставим знак за собственото си присъствие? Чети повече

ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА

Тръгни без посока
по някой от дългите
пътища…
Иван Пейчев

Не съществува нищо общо и единно, което да може да послужи за основа на една философия на раздялата. В пространствата на интимното, тя е пуснала дълбоки корени някъде между завръщащото се великолепие на спомена и вечния страх от самотата и смъртта. Скритият свят, който носим в себе си, е завързан с веригите на предишната и настоящата ни чувствителност. Ако успеем да изживеем този живот на отделни части, без никаква връзка помежду си, бихме ли могли да очертаем собствения си образ, изчистен от минали преживявания. Съвсем ясно е, че не можем да изживеем втори път отминалото време. За нас то се превръща в едно абстрактно време, където съществата свързани с нашия личен живот, сякаш нямат никакво въздействие върху сегашната ни съдба. Чети повече

Дългото самотно бягане

Загасете светлините,
загасете луната, когато си отида!
Никой да не види моята голяма болка…”
/Стара гръцка песен/

.….….….Тайният ми копнеж се състои в това – никога да не разбера защо съм бил тук. Целите никога не са били достатъчни за да се живее, необходимо е нещо по-силно от всички разсъдъчни системи, нещо което да придаде по-дълбок смисъл на мимолетното. В цялата партитура на етичните системи, независимо дали са с религиозен или философски произход, истините винаги се изграждат с тухлите на причините, докато се оформи цялостната архитектура на последствията. Чети повече

HOMO PERDUTO (загубения човек) І – Приказките

Когато човек отвори една книга или дори случаен текст, той подсъзнателно търси някакъв отговор. Не че има някаква предварителна идея, която трябва да бъде оборена или потвърдена. Не. Той просто търси и се оглежда за подкрепа, идваща от някакви външни правила и етични закони, които да го изведат от дълбоко скритата му безпомощност. Затова и децата четат приказки, защото те ще им спестят усилията да достигнат сами до етичния избор. Разбира се приказките ще ги направят още по-безпомощни, защото там се проповядват идеали, които никога не могат да бъдат осъществени. Чети повече

БОЛКОУСПОКОЯВАЩО

За пръв път чух тази дума от дядо си. Той бе западен възпитаник и често използваше в речта си френски и немски думи, както и поговорки. Тогава си мислех, че думата е или френска или немска. Работата е там, че и сега не знам какъв е произходът на тази дума.
В началото на 20 век „Пенкилер” са казвали на хапче, което лекува от всички болести. А човек Пенкилер са наричали този, който разбира от всичко. В речника на чуждите думи „пенкилер” е турцизъм”. В същото време английската дума „painkiller„ се превежда като болкоуспокояващо. Чети повече

Опасно близо с простотията

Диана Найденова или „Цирк Дьо солей”

В един свой текст Йордан Радичков пише: ”Аз съм виждал човек, нищо човек, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Чети повече

ЧАЙКАТА ДЖОНАТАН

Авторът на едноименната новела Ричард Бах е посветил творбата си „На действителния Джонатан Чайката, който живее във всички нас“.
Странна птица е Джонатан. Дните му минават в изморителни упражнения за преодоляване на земното притегляне. Гладен, щастлив и отдаден на изследвания, той иска да научи все повече и повече за летенето. Мечтае да достигне неподозирани височини, да постави световен рекорд за скорост на чайка. „Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото Джон”, пита го майка му, „защо не ядеш? Станал си само пера и кости! Летенето е хубаво нещо, но не се яде… Не забравяй, че летиш за да се храниш…” Чети повече

ХЪЛМЪТ

„Не е истина
не е истина”

Иван Пейчев

     Този хълм си имаше всичко – рекичка, която се извиваше между свободно растящите, бодливи храсти и вероятно извираща някъде от високата му част, и гъста борова гора, която покриваше южната част на склона. Небето бе замряло в някаква наситена до крайност синева. Там, където гората свършваше, подножието на хълма преливаше в огромна поляна с дива и почти непроходима растителност. На места се показваха оранжеви шапчици на невен, нежни стебълца на диви теменуги и еньовчета.
Мъжът вървеше без посока, като внимаваше да не нарани краката си, от внезапно изникващите остри камъни, скрити под храстите. Наоколо нямаше никаква асфалтова алея или някаква оформена пътека, по която да крачи безгрижно и да се любува на дивата красота наоколо. Чети повече

Страница 12 от 13« Първа...910111213