Страница 10 от 14« Първа...89101112...Последна »

ПТИЦИТЕ / По Хичкок/

Погледнете предизборните клипове на регистрираните партии. Напомнят ми на филма „Птиците” на Хичкок. Тези птици връхлитат да изкълват и последната разпадаща се надежда, последното проиграно доверие на нашия нещастен народ. Иван Костов казва:” В ПОЛИТИКАТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДЪРЖИ ДЪЛГО, АКО СИ БЕЗОЧЛИВ И РАЗЧИТАШ НА КЪСАТА ЧОВЕШКА ПАМЕТ” Чети повече

БОХЕМСКА РАПСОДИЯ

Когато отвъд прозореца сивото, пепеляво, с цвят на оксидирано сребро небе се пропуква и първият летен лъч оголва прашната стая заедно с наслоената зимна меланхолия, когато сребърната нишка на живака се изкачва, а промяната на светлината, играта и издължаването на сенките правят предметите да изглеждат по-различни, Чети повече

ДОСТАТЪЧНО ДОМИНИРАЩО

Ако успея по мисловен път да създам крепост,
от която е невъзможно да се избяга,
то тази измислена крепост ще бъде еднаква с действителната…

Думи на абат Фария от романа „Граф Монте Кристо” на Ал. Дюма.

БЕШЕ ОЩЕ МОМЧЕ, КОГАТО ПОЧУВСТВА ТЪГАТА. Чети повече

МАТРИЦИТЕ НА НАШЕТО МИСЛЕНЕ

Не е тайна за никого, че довчерашната идеологическа йерархия на ценностите остави трайни следи в съзнанието на всеки от нас. Матриците на старото мислене си имаха своя логика, свои понятия, свой инструментариум от житейски хитрини; чрез тях човекът, в името на своето оцеляване, все пак успяваше да се промъкне и през най-невероятните теоретични конструкции, които му налагаше системата. Сега, когато същата тази система банкрутира и се разпада пред очите ни, в нашето съзнание остават трайни отпечатъци от всички минали и привидно отмрели форми на мислене, които ще ни съпътстват още дълго. Чети повече

Ванда

Когато старецът тръгна към почивната станция, всички сенки бяха все още дълги и хладни. През бялата пролетна мъгла долу прозираше градът, а още по-нататък – неясното очертание на един полусъбуден хоризонт. По скалите блуждаеха остатъци от нощта. Старецът вдигна яката на шубата си и закрачи по пътеката.
Управата на курорта му бе издействувала да се храни безплатно в стола на станцията. Чети повече

ВРАГЪТ В МОЕТО БИТИЕ

В пъстрата рулетка на действията ни винаги е трудно да предвидим кога сме печелещи и кога губещи. Способността да осмислим пълната схема на постъпките си бързо изчезва още при първите опасни кръстовища, плаващи пясъци или неочаквани възвишения. Внезапно пътят на нашите стремежи се оказва преграден, слънцето залязва, напада ни натрапчиво чувство за нещо нередно, липсващо – не-що като мирова скръб. Тогава неизменно вървим към състояние на изолация, запуснатост и отчаяние, неувереността става наша майка, а наша муза – недоверието. Чети повече

ДЪРВЕТАТА ПРЕЗ ЗИМАТА

Ако има нещо, пред което окончателно рухваме, това е реалността. Можеш цял живот да носиш на гръб своите надежди, да изнемогваш под тежестта им, сякаш са чувал с камъни, можеш да градиш представи за един честит живот, който просто ще се окаже над възможностите на бъдещето. Ако постоянно се съобразяваш с богатствата на повърхността и пренебрегваш тези вътре в себе си, радостта е кратка. Всъщност тя винаги е кратка, щом чувствата владеят над ясното съзнание. Колкото до надеждите, те с годините така поевтиняват, че спокойно можеш да се ровиш в тях като в преспи ненужни конфети, останали от празник, за чийто повод отдавна не си спомняш. Чети повече

САМОТАТА – НАЧИН НА УПОТРЕБА

Стара истина е, че човешкият живот се състои от ценности и може да бъде разтълкуван единствено чрез тях. Когато съзнанието си изкове определени форми за възприемане на нещата и после се опитва да ги налага върху картината на света – тогава се ражда самотата. Тя не изисква някакво специално поведение, по-скоро е разположение на духа, който се откъсва от заобикалящия го свят и навлиза в света на въпросите. Човек не може да определи началото й, но то започва винаги по един и същи начин – отбягване от близкостоящия обект и разрушаване на мостовете с другите. Чети повече

ФОРЬО – ОСТРОВЪТ НА БЕРГМАН

КЪПИНАТА НА МОЙСЕЙ

Скоро четох, че прочутия Лао Дзъ искал да живее тайно и никой да не знае кой е. Името му да го няма в книгите, да умре незабелязано от всички. Изглежда не го е било грижа дали животът му е космологически осмислен, осъзнавайки собствената си нищожност.
Не съм срещал човек, който е в състояние да ми докаже, че част от нас се съхранява за вечността. В същото време срещам хора, които живеят без да ги е грижа за нея. Чети повече

Страница 10 от 14« Първа...89101112...Последна »