Страница 10 от 13« Първа...89101112...Последна »

ФОРЬО – ОСТРОВЪТ НА БЕРГМАН

КЪПИНАТА НА МОЙСЕЙ

Скоро четох, че прочутия Лао Дзъ искал да живее тайно и никой да не знае кой е. Името му да го няма в книгите, да умре незабелязано от всички. Изглежда не го е било грижа дали животът му е космологически осмислен, осъзнавайки собствената си нищожност.
Не съм срещал човек, който е в състояние да ми докаже, че част от нас се съхранява за вечността. В същото време срещам хора, които живеят без да ги е грижа за нея. Чети повече

HOMO INTELLECTUÄLIS

Колко е точния брой на тези същества у нас все още не може да се каже. Има още много групи и отделни екземпляри, които са слабо или даже въобще неизучени. Поради тази причина не е възможно да се направи обща характеристика на вида и да се обхванат всички негови отделни представители. Тези принципни трудности налагат да се подходи по своеобразен начин. Ще се опитаме да дадем кратка обща характеристика на вида, която обхваща най-важното за типа, а после постепенно да преминем към разглеждане на някои отделни представители. Чети повече

ПЕСЪЧИНКАТА И ВЯТЪРЪТ

Да живееш, сигурно е почти обратното на това да пишеш текстове. Човек не може да избяга от ситуацията, не може да се оттегли в лишени от реалност пространства, и да се засели в построените от него метафори. Рано или късно желязната действителност ще се изправи пред погледа му, и ще го завари напълно оголен и безпомощен. Изглежда, си създаваме форми на живот, които на практика се оказват по-силни от нас. После постоянно се борим с тях и наричаме това ежедневие. На другия бряг е мистерията на живота. Да погледнеш към мистерията, значи да признаеш, че си надмогнат от живота, и че повече не го разбираш. Тези, които се оправят успешно с нещата, никога не могат да надскочат баналното. Чети повече

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ЖЕРТВИТЕ

Беше някакъв пролетен следобед, когато ми се обади, че си намерилакафка филмографията на Фелини. Започнала си да записваш „Рим”, за да го гледаш на компютъра. Току що  се бях събудил, но се сетих веднага за този филм. Да, да… ”Рим”… това е страхотно платно… Дори няма сюжет… камерата влиза от дом в дом и снима… Има персонажи, които са гротескни, чудновати и загадъчни…. Показва калейдоскопа на живота, без да го коментира… Сред цялата гъста, оплетена и почти метафизична рулетка на фактите, не става ясно кой с кого играе, кой печели и кой излиза обран… Чети повече

СМЪРТТА НА ЕДИН ГЛАРУС

„…на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва
морето“
Иван Пейчев
Още с идването на утрото си спомни какво си бе казал през нощта: ”Искам да умра – дано умра тази седмица. Не знам защо. Просто усещам, че съм се изразходвал… Като че ли съм дошъл до края на всичко… Няма какво повече да правя тук…” После излетя към морето, над светлините на крайбрежните ресторанти, обхванат от някаква фатална решимост. Когато навлезе навътре и усети хладните въздушни течения на дълбоката и бездънна тъмнина на нощта, започна да си мисли, че тази мрачна потиснатост не бе насочена към никого и нищо. Дали всичко това не идваше от спотаеното, безмълвно усещане за трагичната същност на живота, приближаването на старостта, смъртта и неизбежния ужас на времето. Чети повече

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА

Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони надеждите ми издъхват като простреляни птички. Това не може да забави крачките ми, защото винаги на мястото на прекъснатия полет се ражда ново прозрение. Есента навлиза във вените ми като истина, която трябва или да отхвърля, или да приема. Трябва да го направя с ясното съзнание за онова, което няма да се върне и да се изправя лице в лице с тайния си страх, че ще изгубя светлината. Чети повече

ФОРЬО

На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, което не е вечно е непоносимо… Морето е вечност. Островът – откъснала се част от континента на отминалия ни живот… Винаги идват мигове, в които човек трябва да живее като остров. Преди да отплува. Завинаги. Чети повече

Усилието да обичаш

Всеки ден от живота ни се състои от хиляди, постоянно променящи се чувства и настроения. Един безкраен поток, който непрекъснато се разпада и подновява, където мракът и светлината всеки миг разменят местата си, опалесцират и рисуват картината на нашия вътрешен живот. Като филм, чиято лента се върти на високи обороти, без да дава покой на съзнанието ни дори през нощта. Много често там, в тъмнината на киносалона на своя живот, мъжът и жената преживяват различно пулсиращите картини на екрана, дълбоко отчуждени един от друг и от самите себе си. Сякаш невидима ръка трябва да прекъсне тази прожекция на съзнанието, за да им позволи за миг да надзърнат към собствените си същности и по някакъв начин да разберат какво значат един за друг. Чети повече

Страница 10 от 13« Първа...89101112...Последна »