Страница 1 от 1012345...10...Последна »

Скоро попаднах на един млад мъж току-що завършил икономика. Той, като всички млади хора, се почувствал психически изчерпан в областта си и много уморен. Младите хора винаги са много уморени. Моят внук,жертвите например почти винаги е в пъти по-уморен от мен, независимо от това как е протекъл денят му. Та и този млад мъж, като всички на неговата възраст, бил обсебен от идеята , че отлично разбира как функционира светът, как действат хората и за какво ги е грижа през 21-ви век. Може би оттам някъде идва и умората му…Да знаеш толкова много неща, никак не е лесно нали…
Но не щеш ли попаднал на един виртуален инструмент наречен Гугъл Trends, който без излишен шум казва на потребителите, колко често е търсена дадена дума, фраза или зададен въпрос, по различно време и на различни места. Показва анонимните търсения в Гугъл, Фейсбук, Туитър. Какво питат мъжете, жените или децата, политиците и който се сетите в Париж, Сеул, Торонто или Каспичан.
Изглежда несериозно нали ?
Даже в първата версия на Гугъл Trends, имало изписано закачливо предупреждение, че за никого” не е добра идея да пише докторската си дисертация, позовавайки се на данните „ от Гугъл Trends.
Да, ама колко му трябва на един млад, при това уморен мъж, да направи тъкмо обратното – да отдели четири години и да анализира тази огромна база човешки тайни, за да се приближи до това, какво мислят хората за политиката, расизма, предразсъдъците , секса и заобикалящата ни действителност.
Този млад мъж се казва Сет Стивънс – Давидовиц, той обобщил данните от изследванията и ги публикувал в книгата си :

„ ВСИЧКИ ЛЪЖАТ „

Всички. От Доналд Тръмп да Митьо от с. Чупрене Видинско…
Но да оставим книгата на Давидовиц. Всеки може да отиде и да си я купи в книжарницата.
Всички знаем, че човешкото поведение до голяма степен е обусловено от страховете. Те постоянно никнат като ластари в нас и варират от тревога до паника. Това често изкривява като през криво огледало думите ни, действията ни , решенията, отношенията ни с другите.
Понякога, всъщност много често, това което получаваме от живота не съответства на нашите желания. Тогава на помощ ни идват нашите основания. Те не са нищо друго освен онова, което рецитираме на другите за нещата, за които не сме имали нито силата нито желанието да поемем отговорност. Всъщност отговорност това е другата дума за свобода. И така като смесим малко истинските причини с доза от нашите „основания”, почти започваме да звучим обосновано, заедно с измамното чувство, че сме прави.
Всъщност вече сме започнали да лъжем. Започнали сме да се отдалечаваме от истината и действителността.
А действителност пък е другата дума за истина.
Освен страховете, емоциите са едни могъщи упражнения на егото. Там бушува океан от фалшиви вярвания и изявления, обещания и погрешни възприятия. Там плискат вълни от романтизъм, фундаментализъм, ревност, гняв, грозни думи, омраза все мощни фитнес пружини на човешкото его.
И в този океан има едно сляпо дъно, от тъмни, примитивни и низки сили на нашата природа. Как да направим така, че да не се виждат.
Ами като лъжем разбира се…
Все пак трябва да признаем, че да наблюдаваме хладнокръвно живота разсъблечен от всички привидности е работа трудна, дори мъчителна. Да се изправиш сам срещу себе си, и вместо търсач на вечното да признаеш, че всъщност живота ти е една каша, че целият си се оплел в джунглата на желанията и провалите си, ами разбира се, че това не е работа за всеки. По-лесно е да облъчваш социалните мрежи с готови цитати за гордост, самота, красота и просветление…
В крайна сметка животът винаги си оставя едно място отворено за надеждата.
В крайна сметка Гугъл Trends, и самият Давидовиц, не правят някакви велики открития.
Те само отново открехват един вълнуващ и противоречив свят от човешката природа, в който скритите мисли, страховете и желанията, си водят свой живот за който избягваме да говорим.

След краха на съветския комунизъм, западните политически философи с леви убеждения продължават неуморно да упражняват съпротивителната си позиции , да разсъждават за идеалната държава.жертвите
Славой Жижек е един от тях. Истинският провал на лявото, казва Жижек, е отказът да събори капиталистическата система, продължавайки да обсъжда изплъзващото се общество, което е можело да създаде…Какво е това общество, което му се е „изплъзнало на лявото” и е можело да „създаде” бе г-н Жижек ? Това което трагично се изплъзна на комунизма и лявото, е човешката природа. Комунизмът и лявото тръгнаха срещу човешката природа с насилие, използване на власт, идеологии, заблуждения и манипулации. Създадоха един друг вид общество , което отново възпроизведе човешката природа, само че в най-уродливия и изкривен вид. В това общество некадърни, облечени в неограничена власт простаци, образуваха една нова каста от привилегировани люде , от които не можеше да се очаква нищо друго освен едно – да бутната народите си в една икономическа и морална пропаст. И те е тъкмо това направиха. Но да продължим с Жижек : „ Революционният социализъм трябва да бъде преоценен с оглед на случилото се и увеличаващите се несполуки на капитализма.”
Г-н Жижек, капитализмът има несполуки и не е съвършен, така както има несполуки отделният човек, така както е несъвършена и човешката природа. Нима предполагате, че заради увеличаващите се и обострящи се заболявания с възрастта на човека, ние трябва да предприемем по-революционни мерки, за да намалим страданията му – например като го екзекутираме.
В качеството си на морален философ американецът Ноам Чомски вярва в прилагането на еднакви морални стандарти, като изследва морала на своята държава. „ Трябва да анализираме обективно начина по който правителството ни упражнява политическата власт.”
Ок, много добре звучи това : „еднакви морални стандарти” ! Само, че г-н Чомски, вие като политически морален философ, не може да хвърляте цялата си творческа енергия да изследвате тези „морални стандарти” само в САЩ. Защото няма такова нещо като морал само на една държава, на един квартал или на една жилищна кооперация.
Сред най-известните трудове на Чомски е : „ Какво всъщност иска Чичо Сам”, текстове със заглавия „Медии под контрол”, „Забележителните постижения на пропагандата”, все текстове изследващи политическият живот в САЩ.
Вижте, ако съм изследовател на змии, и се опитвам да предпазя човечеството от отровните им екземпляри, аз няма да правя проучвания само в собствения си двор , нали ? Ще ми се наложи да направя проучванията си и в други дворове, държави и континенти.
Ето какво пише Чомски : „ Как така Запада нападна и нахлу в Ирак, бомбардира Афганистан, призна Косово, а сега ще протестира и налага санкции срещу Русия заради Крим. Аз не знам там да има убийства, етнически прочиствания, изнасилвания.”
Той не знаел…
Ами като не знаете какъв политически изследовател сте ? Какъв изследовател на змии сте като изучавате само дали ги има във вашия двор…
Знаете ли какви са големите празнини в биографиите и изследванията на Жижек и Чомски – не са живели десетина години в Ростов на Дон, Челябинск, Уляновск, Краснодар и други китни места…
Когато кардинал Йозеф Рацингер, бе провъзгласен за папа Бенедикт ХVI, първото нещо, което започна да проповядва не беше против бедността, войната или алчността, той започна да проповядва срещу нещо наречено релативизъм, като спомена, че е много опасно…
Казано още по-ясно и простичко, релативизъм е възглед според който няма такова нещо като истина.
Има само моя истина, твоя истина, тяхна истина. На всичкото отгоре тези истини зависят от историческото време, от политическите пейзажи, ако не и от магнитните изригвания…Моралният релативизъм отрича универсалните човешки права, естествена човешка природа и всичко в различните сфери на мисълта и знанието затъва във фалш и демагогия.
Тези люде смятат , че имат някакъв Божий взор, стоят над всякакви дебати и не допускат дори за миг истината да говори сама за себе си.
Въпреки, че в крайна сметка дефиниция за грешно и правилно няма, определено съществува едно измеримо състояние на нещата – последствията. Ако успеем да ги видим чрез фактите , да ги преценим и изтръгнем от фалшивия контекст на системите от убеждения, от плетениците на езика, културата и мисленето, които се оспорват както вътрешно, така и взаимно, тогава такива писания като тези на Жижек и Чомски няма да ни свършат никаква работа. Никаква.
Може би за това кардинал Йозеф Рацингер смята ,че релативизмът е по-опасен и от бедността.

Петър Ангелов – Дарев

Според християнската вяра Бог предоставя на Адам свободата да реши дали да изяде забранения плод. Макар и всемогъщ, Той ни дава свободна воля да избираме действията си. Излиза, че сме напълно свободни дажертвите изиграем раздадените ни карти. В западната мисъл отдавна, а напоследък и все по-често, се прокрадва мисълта, че човек е предопределен да обитава един вече конструиран свят с господстваща и определяща реалност. Живее в група, възприема роли, които вече съществуват, оперира с една символна система, спазва обичаи и традиции, носи културна памет.
Всъщност не формираме ли преценките си по вече изградени образи и системи, не сме ли в плен на познати вече оценки, не се ли плъзгаме по едно разчертано трасе, където вместо пътни знаци има поставени отговори…? Не ставаме ли безпомощни заложници, на знаци, култури и отговори, предхождащи собственото ни рождение ?
Не е ли, например, Интернет един постмодерен алгоритъм с цяла вселена от зададени инструкции, с описание на постъпкови процедури и език, за постигане на някаква информация или резултати. Не създаде ли той един негласен копнеж по онлайн-идентичност, каквато съществува в социалните мрежи с цялата и суета и престореност.
Правили сме свободен избор ?
Вземали сме свободно решение ?
Но свободно ли е то ?
Свободния избор не наподобява ли на това да влизаме от една стая в друга стая.
Един източен мистик бе казал : „Вашият свободен избор се свежда до това да изберете килия в затвора с източно изложение. Но си оставате в същата сграда, в същия затвор.”
Изглежда много неща, не са наред с концепцията за свободата. Най-малкото са проблематични, изпълват ни със скептицизъм.
Дори да оставим физическата ограниченост на човек във времето. Физическите събития не остават свободни от неспирния ход на природата – тя се състои изцяло от тях.
Човешкият живот е някаква непонятна система, която включва неопределим брой елементи на случайности, внезапни пристъпи, стартове, успехи, провали и сривове , които остават непредсказуеми. Попадаме в непредвидими и сложни обстановки, при възможно наличие на едни фактори, дърпащи в определена посока, както и на други, които дърпат в различна.
Всъщност този „свободен избор” и „свободна воля” не ги проявяваме в някакъв информационен вакуум, а в някаква определена среда с нейната вече зададена топография, механизми и вече налични инструменти. Нещо като да изберем как да забием пирона – с чук или с камък.
Мишел Фуко предлага една година книгите да излизат без имената на авторите. Опитах се да си представя какво объркване би настъпило. И как отделните хора ще си изградят ценностна система, ако тя не им бъде подсказана. Спомням си и една друга история. Чарли Чаплин тайно се явил на конкурс за най-добри имитатори на Чарли Чаплин. Взел трето място. Трябва да признаем, че оценките ни нямат съвсем ясни очертания. Оставени сами на себе си, рискуваме да преживеем нещо неразбираемо, нещо което ни оставя голи и беззащитни пред света и съдбата. Извън подсказаният смисъл, човек не би могъл да понесе истината. Трябва да срещне като Мойсей една горяща къпина, за да чуе гласът на Бога, който да му посочи пътя. Едва тогава може да види страданията на своя народ и пътя по който трябва да тръгне. Изглежда че ясният поглед и съзнание за нещата, състраданието, моралът трябва да ни бъдат подсказани. Те трябва да бъдат ясно произнесени. За тази цел Бог дори му придал и говорител – Аарон, тъй като Мойсей не се изразявал добре, говорел тежко, заеквал.
Извън митовете и подсказаните истини ние заекваме. Извън тях ние не можем да изкажем категориите за лъжа, истина, добро, зло и състрадание, а когато се опитаме, правим го несигурно. Заекваме. Само чрез тях, с непресъхваща активност поддържаме усещането, че вършим достойни и значителни неща. Митът услужливо ни вписва в кръга на човешкият стремеж към осмисленост. Дали защото обективността извън него е толкова жестока, че да не можем да понесем потресаващата безсмисленост на битието?
Така че, в какво се състои нашата свобода ? В какво се състои свободния избор ?
Със съобразяване с условията ли ? С приспособяването и вписването в средата ли ?
Английският хуморист Майкъл Фраян пише : „ Аз съм само една конституционна фикция, образ от пощенските марки, подпис под документите, съставяни от анонимни, скрити зад трона сили, над които не разполагам с власт…даже личните ми развлечения се организират от невидими царедворци, работещи в части от двореца,в които никога не съм стъпвал, нито пък бих могъл да открия някога…” Този много ми напомня Кафка.
Всъщност тези „скрити зад трона сили” не са ли всъщност системите от ценности и истини, цялата топография, която ни предхожда и сред която се раждаме, за да се впишем в нея. Там сякаш има и зададена посока, и като че ли раздадени карти…
В това време ние не спираме да проявяваме своята „свободна воля” и „ свободен избор”….

ПЕТЪР АНГЕЛОВ – ДАРЕВ

Изглежда, че никой не се интересува от досегашния  политически опит в България,  подсказващ все едно и също – който веднъж е изпаднал от политическата каруца, повече не се е върнал. Трябва ли да посочвамеАЗ всеизвестните примери с Иван Костов, който се отдели от партията си, за да си остане вожд.  Александър Томов, Таня Дончева, Първанов, Кадиев, Миро Найденов с неговата „Баста”, Кадиев с неговата „Нормална държава”, Енчев с неговата „Българска пролет” , която така и не цъфна, Местан и цялата компания  на десетки политически мъртъвци, които сменят имената на партиите си, само и само да си измъкнат от политическото гробище. Таня Дончева в една предизборно кампания се снимаше как кара автобус, а после я снимаха как свири на цигулка. И с бънджи да беше скочила от Аспаруховия мост, пак нямаше да има никакви шансове.
А бе хора, учените отдавна доказаха, че има живот и извън парламента ! Ако има някакви ценни, общочовешки и запомнящи се неща, които ни утвърждават като нация и народ по света , всички те са направени все от хора, които нямат нищо общо с каквато  и да е политика. Елитът на нацията никога не е бил в парламента.
Ген. Атанас Атанасов излиза на площада и с мегафон държи реч пред 15  души в духа на  „Аз съм пътят , истината и животът”. Този човек ще управлява България, когато аз стана папа на мястото на Франциск ! Такива са реалностите. Не говоря за това кой какви предпочитания и мераци има. Нека си ги има. Говоря за реалности.
Каква „Демократична България”, кви 5 лева ! Ако ще и „Атлантическа България” или „Галактическа България” да се нарекат, това само потвърждава старата приказка за новия бардак със стария персонал.
Омръзна ми да чета глупави статии, как идвало  времето да се застеле червен килим пред партията „Демократична България.
Додея ми да слушам люде, принадлежащи към „меките науки”/ Soft  science /, които от сутрин до вечер да ни обясняват как да разбираме политическата картина в страната.
Вечер се нареждат по се 7-8 души политолози, социолози, социални антрополози, и тъй като тези породи имат много подвидове, армията от дърдорковци никне като гъби след дъжд. Балонът на висшето образование нараства със страшна сила, тъй като фабриките за дипломи непрестанно пълнят с хелий главите  на студенти и  професори.
И тъй като се забелязва тенденция професорите да се изравняват по брой със студентите, съвсем скоро всеки студент ще си има свои личен професор. Започвам да не правя разлика между едните и другите. Защото слушам професори, които говорят като студенти, и студенти , които са по-умни от професорите си.

Изглежда, че да се пишат и говорят глупости постепенно започва да се превръща в професия.

Повече от ясно е , че на срещата на върха за Западните Балкани, няма да има конкретни дати зажертвите приемане в ЕС. Но самото сядане на държавните глави на Европа на една маса и говоренето по темата, само по себе си е положителен факт.
А дали е възможно обраслата с вековни предразсъдъци и враждебност част от Европа да преодолее напрежението е въпрос, чиито отговор трябва да се побере в идващите десетина години. Самите страни трябва да изминат своя път и да стигнат сами до отговора. Защото този път ЕС е решил много, ама много да внимава кого пуска в дома си. Това ясно пролича в думите на президента на Франция Макрон. Ако трябва да перифразирам думите му той каза следното : „ Ако сами не европеизирате страните си, ако сами не оправите отношенията помежду си, приемането ви в ЕС ще си остане само една Фата Моргана.
По този повод се сещам за една история. В нея се разказва за един господин , който се молел на Бог и докато се молел , камилата му хукнала нанякъде. Тогава той започнал да се жалва на Бог. : „ Господи , докато аз отправях молитвите си към теб, камилата ми избяга. „ А Бог му отвърнал : „ Ами първо вържи камилата си и тогава се моли ! „ С други думи, не ме обвинявайте за собствените си действия и избори. Поемете отговорността за своя живот.
Същото се отнася и за Балканите.
Първо вържете камилите си…

Целият този стремеж към повече мощност, към повече скорост, към повече пиксели, към повече килобайти, мегабайти и гигабайти , сякаш произвежда действителност, която ни приближава до една почтиПетьо осъществена утопия на човешкото бъдеще. Роботиката и дигиталните технологии променят почти ежедневно нашата реалност. Човек е изправен пред предизвикателството на една променяща се сила, чиито прогрес на практика не може да бъде контролиран. В същото време етиката на преклонението пред живота, която изисква да бъдем добри и хуманни към всички живи същества, съвсем не прибавя нови етични пиксели, мегабайти и гигабайти към природата на човека. Това разминаване крие огромни опасности. Забелязано е от немският философ Хайдегер още в началото на миналия век. Той смята, че ни остава единствената възможност, в мислене и творчество да подготвим известна готовност за появата на Бог. Защото при тази динамично и неконтролируемо развитие на технологиите, имайки предвид природата на човека пред лицето на един отсъстващ Бог – ние сме обречени.

За деня на „победобесието“: СССР никога нямаше да спечели войната без САЩ и Великобритания

Автор : Алексей Игоревич Лебедински

Наистина много ме боли да говоря за това, но съм длъжен заради всички онези, които дадоха живота си за да живеем ние … А на тези, които не си спомнят или не искат да знаят и да си спомнят, аз се чувствам длъжен да им напомням всяка година.СССР
За огромно мое съжаление, на всеки 9-ти май за пореден път през последните години моята Русия, осеяна с руски знамена и панделки, символи на „победобесието“, отново ще забрави за много важни, световно значими и истински неща.
Отново ще забрави, че

всъщност е нямало никаква Отечествена война

единствено между Русия и Германия, а беше Втора световна война, в която против фашизма се биха 40 страни, война, която СССР без своите силни съюзници Великобритания и САЩ никога не можеше да спечели.
Моята Русия отново ще забрави, че първи Великобритания и Франция обявиха война на Хитлер през септември 1939 г. след нападението на Германия срещу Полша. Ще забрави и как Сталин завзе другата част на Полша, окупира балтийските страни и в същата тази 39-та година нападна Финландия, как параноичният тиранин Джугашвили до 22-ри юни 1941 година поддържаше страстно приятелство с нацистите, подпомагайки ги със суровини.

Русия отново няма да си спомни и няма й да разсъждава

защо загубихме повече от 25 милиона души

в тази война (за всеки убит нацист са загинали повече от 7 руски войни) …Русия отново ще забрави за отрядите ни зад граница и новобранците, които едва завършили училище, бяха пращани на най-предната линия, за да отблъскват огъня от пушките на двама или трима наши противници, а когато някои от другарите им паднеше мъртъв, вземаха пушката му, готови за стрелба …

Русия няма да си спомня и за това колко зверства и изстъпления извършиха нашите войски по време при превземането на Берлин – изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани (Не искам да бъда голословен. Моята леля – Вере Лебединская, която от самото начало на война, едва 16-годишна става медицинска сестра, помага на стотици ранени войни на бойното поле, стигайки чак до Берлин, където е видяла с очите си зверствата на нейните бойни другари, заради които плакала безпаметно със седмици, след което пожелала да остане още две години в града, включвайки се в неговото възстановяване, за да изтрие този позор)…

Защо Русия няма да си спомни, защо иска да забрави? Защото е

отровена от лъжи в продължение на десетилетия,

защото дори понякога да се чувства горда, по-често изпитва срам и се чувства гузна заради своите предци. Защото моята Русия и нейните хора не са в състояние да признаят вината си, да понесат своите грешки, а настоящите правителства дори не са способни да поискат извинение за своите глупаци дипломати. Но това е друга тема.
Най-обидно е, че моята зомбирана Русия няма да си спомни и на този 9 май за истинските ветерани, участници в тази ужасна война, които никога не се почувстваха на този ден щастливи, те не подскачаха от въодушевление и не избухваха в смях, а тихо си спомняха ужаса, страха , болката, смъртта, те не обичаха да говорят за това, а ако някой ги помолеше да разкажат свои спомени, те не разказваха много – внимателно подбираха моментите и думите – такива бяха времената, не можеше да се каже цялата истина – почти същото е и сега.
Спомням си как ветерани седяха тихо с чаша водка и парче черен хляб, изгубени в болезнени спомени, докато младите хора, които не са помирисвали барут, се забавляваха …
Така че 9 май – не е празник за нас, това е празник за тях, за тези, които се биха, в чиито очи и досега има горчивина, скръб и болка. А за нас това не трябва да бъде просто формален повод за празнуване, за веселие, напротив. Още повече, когато виждаме пренебрежителното отношение на правителството към единиците останали живи участници в тази жестока война – обидата трябва да бъде толкова голяма, че да не може да намери място в нито едно човешко сърце, защото те умират от глад, бедност и забрава

9 май – Ден на Памет, Скръб и Благодарност,

дълбок поклон на всички, които са участвали и загинали в тази ужасна война срещу фашизма и нацизма – руснаци, британци, поляци, евреи, беларуси, казахи, грузинци, арменци, татари, американци, австралийци и много други … християни, будисти, мюсюлмани, евреи – всички, които са победили злото. И аз вярвам, че по специален начин сега, в това срамно за Русия време, ние трябва да се преклоним пред нашите братя украинци, тъй като всеки пети от тях е отдал живота си в борбата срещу фашизма.
И аз, като гражданин на Русия, безкрайно се срамувам от това, което сега извършва окупирало се днешното престъпно руско правителство в Кремъл, към тези, чиито предци, които заедно с нашите предци бяха един до друг в окопите, в танка, които на едно бойно поле са дали живота си в битката с общото Зло. Това не може да бъде повод за веселие. Може да бъде само повод за Памет и Скръб. За да не се повтори никога случилото се. Да ги уважаваме, да им благодарим, да им поискаме прошка и да ги помним. Никога да не ги забравяме. Не ги забравяйте! Заради децата, заради живота, заради бъдещето. Иначе всичко отново ще се повтори и тогава ще бъде по-жестоко. Помнете! Помнете! Помнете!

www.faktor.bg

Сигурно отдавна наблюдавате големите бъбривци, които днес ни оглушават от всевъзможни трибуни. Разните му там социални антрополози, политолози, политици, кандидат политици, измислени професори, експерти по национална сигурност, експерти по облаците, експерти по ручеите и такива по водопадите.Петьо
Забелязали сте, че те не са носители на никакви идеи ? Никакви ! Говорят като предаватели на това което вече се е случило, говорители на това което вече са видели, което са прочели. Сред френетичния ритъм на това бърборене не се прокрадва никаква, ама никаква оригинална, дори плаха идея. Ефирът е задръстен с клишета и безсмислено плямпане, до степен , да не ти се иска въобще да включиш телевизора. Замърсяването с клишета е по-голямо от замърсяването на въздуха. Информационен смог.
Първият вот, втория лифт, Третия пол, Истанбулската конвенция, ЧЕЗ, Църковния генерал губернатор, патриарха-офицер от КГБ – всичко потъва в един брътвеж.
С ориенталска логорея и конспиративни модели, петнадесет години ще обсъждаме дали да правим втори лифт на Пирин. В гримьорните на телевизионните студия чакат батальони от експерти, девизии от измислени комунистически професори . На какво може да ви научи например бившият член на Висшия съвет на БСП проф. Александър Маринов ? „
Има гугъл наука, при която директно се преписва информация от интернет”, каза проф. Борислав Тошев. Стана ясно, че огромен брой политици и бизнесмени се възползват от „вратичките” и постоянно добавят по някоя и друга научна титла пред името си. Преди да се закрие комисията, съотношението между доценти и професори е било 4 към 1, сега е 1.23 към 1. Висшите училища са първенци в бързото производство на кадри със съмнителни научни постижения, докато в хуманитарните и обществените науки критериите започнаха да стават смехотворни.”
Всичко това е породило цял нов термин – Google science.
Фундаменталната причина за просперитета на една страна е нейното технологично развитие. Това е ядрото генериращо икономическа промяна.
Нито Стив Джобс , нито Бил Гейтс, нито Марк Зъкърбърг са професори. Да не говорим, че някой от тях нямат дори завършен колеж.
Вместо да се дава терен и трибуна на иновации в информационните и комуникативни технологии, които светкавично да предоставят публични услуги на гражданите. На инженерни и технологични открития, които да откриват работни места, да създават нови продукти и брандове, ние ще слушаме г-н Зеленогорски по какъв начин щяло ДБГ да замрази членството си в Реформаторския блок.
Господа, вие сте изцяло замръзнали в някакво друго време ! Вие сте застинали в някакво балканско минало. Защото в сегашно време има страни, където хората с години не са се докосвали до банкноти. Разплащат се чрез телефоните си, плащат данъците си чрез телефоните си, получава онлайн услуги. Не поддържат огромна администрация. Не висят по гишета, рационализират живота си. В Швеция се отопляват от отпадъците си.
Шведски инженер казва : „ Ние се възползваме от изгарянето на отпадъците и чрез инсталации се отопляваме с тях, използвайки ги като заместител на изкопаемите горива. В Южна Европа не действат така, там всичко се прахосва“.
Стив Джобс размахваше по телевизията първия си таблет.
Шведския инженер говори по телевизията, че местните компании започнали да печелят добре дори от внос и изгаряне на отпадъци. Внос на отпадъци ? Как ви звучи…
А по нашата телевизия можем да видим абсолютно посредствения проф. Александър Маринов, или проф. Божидар Димитров, размахващ глупавата си идея, че щял да прави „ професорска партия”…За нарцистичния проф. Вучков няма какво да говоря, той с голяма лекота прекрачва границата на нормалността. Нека да го оставим да политиканства и да се възхищава сам на себе си, нищо че не забелязва, че това го превръща в клоун.
Но ние се влачим технологично и иновативно като охлюви. Единственото нещо , което наблюдаваме от това „движение” са лигите на политици и измислени професори от типа Google science.
Ако си останем на балканската си невъзприемчивост и ориенталска инертност, Европа никога няма да стане наше фактическо местожителство. Никои никога няма да ни спаси, трябва просто да зачетем действителността, / действителност просто е друга дума за истина / да я изграждаме, сътворяваме и приобщаваме към нея. Българинът винаги и за всичко има мнение, дори знае как трябва да станат нещата…. Конкретните действия обаче са му чужди.
Абсолютно е недоволен от начина си на живот, но е готов да не прави НИЩО, за да го промени. Все другите са му виновни. Капиталистите, турското робство, съседите…Циганите, ислямистите и Меркел, Бат’ Бойко, Царя или Костов, Сергей, но никога той, българинът.
Ние бутилираме намеренията си, запечатваме гърлото на бутилката с восък и я хвърляме в океана на бъдещето. Белким някой я намери и ни изпрати в друга бутилка текст : „ И аз ви обичам”…
Спомням си от един документален филм думите на един датчанин, посетил дълбоката руска провинция :
„ Имах чувството че съм попаднал във времето на Чехов…

Нация

Разбирането на миналото е едно от главните оръжия за овладяване на настоящето. Историята на Руската революция е била изцяло пренаписана, за да обслужи сталинистката правоверност, като изличи варварските епизоди в съветската история. По същия начин българските комунисти си измислиха изцяло своя история,моя милост която да изтрие и напълно изличи техните варварства. Но нали чрез историята, хората осъзнават своята принадлежност към една общност , която надхвърля личната им съдба.
Националната история не е някакъв „идеален”, или утопичен разказ за съдбата на един народ, написан от политически сатрапи, заграбвали властта в различно историческо време. Нацията обединява хора с една кръв, общ произход, хора които знаят цялата истина за своята история, език и култура.
Иначе казано, не е възможна Нация без обективно разказана и осъзната история.Украйна
Но често, слушайки професори историци /те и в момента преподават /, или политици като Жаблянов и компания, в мен неизменно възниква въпросът/
Ние Нация ли сме, или още не сме ?
За така наречената Руска федерация /един руски журналист я нарече „Танкова федерация”/, защото във всяка република руснаците държат танкови гарнизони /за по-сигурно/ е ясно. Това е едно изкуствено образувание от различни по език, религия и култура общности, държани със сила. Историята им е изключително фалшива, новините, цялата медийна среда , изказванията на политиците им не са се измъкнали от тресавището на лъжата. Путин излиза по руската телевизия и казва : „ Ние нямаме нито един войник изпратен в Украйна ! Нито един ! „ Само седмица след изявлението му в Русия започват да пристигат камионите с труповете на руските момчета поставени в черни чували. Над 2000 руски военни са убити в Украйна, други над 3200 са останали инвалиди.
Това е една „ Империя на Лъжата „.
В този смисъл РФ все още не е нация !

Стане ли дума за емоционалната страна на усещането за злото, не може да не почукаме на вратата наПетьо Ницше, който казва, / цитирам неточно, само по смисъл / : „ Всеки страдащ инстинктивно търси причина за своето страдание, по-точно търси причинителя, виновника върху който да разтовари болката. Това си е обезболяване, анестезия или наркотик срещу всякаква болка . Начин да се заглушава болката с помощта на афекти…”, на измислени събития, различни поводи, които да изтласкат от съзнанието същинската болка, да я заглушат… Заглушаването на една болка с друга, е едно от оправданията за страданията и неразбирането на света в който живеем.
Да превръщаме малкото зло в голямо страдание, и болката в голямо зло, е много типично за посткомунистическите страни, живели капсулирано и затворено от света. Тези общества са се хранели с предварително подбрана, цензурирана информационна храна, с предварително подбрани книги, филми – една културна и информационна диета, която малко или повече е оформила тяхното мислене за света.
Но какво става сега, когато информационното цунами плисва и залива всички – и подложените на комунистическата диета информационни вегани, и онези, които са търсели други начини да се докопат до една по-реална и разноообразна представа за света. Обременените /за малко да кажа изхабените/ от комунистическата доктринална диета люде, започват да вдигат страшна врява, да превръщат всяка малка драма в истинска трагедия. Врявата заглушава звука на разума, но остава недокоснат смисъла. Те така спасяват себе си. Съдят, за да не бъдат съдени. Всъщност, знаете ли, те демонстрират бягство от отговорност за самите себе си – онези, виновните не са се погрижили достатъчно добре за тях.
Никой и никога не е казвал или писал , че Западните общества са Обетованата /обещана/ земя на Справедливостта. Просто тези общества отдавна са постигнали повече консенсуси, за това как да живеят на базата на свободната воля на индивида, който може да живее, работи, да се развива, забогатява и да се моли на който си Бог иска в лоното на една национална и демократична общност. Но това автоматично не означава Справедливост. Та тя, човешката природа не би могла, и не е в състояние да я понесе в най-чист библейски вид . Има ли някой, който да се заблуждава по темата. Та и днес в 21-ви век в Лондон има хора, които прескачат оградата на съседа, докато го няма, и му изпочупват цветята по саксиите, само защото не харесват начина по който ги гледа.
Не вярвам да има хора да са си помислили, че след като кацнахме на Луната, сме се извисили над човешката си природа и вече бродим в някакви високи етически пространства. Не си спомням вече кой учен бе казал, че по-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.
Техническият прогрес, който идва от Запад също си има обратна страна. Поставя някои етични въпроси. Изследователи отдавна пишат, че той изтръгва човека от неговите корени, подчинява го на ритъм за който той не е създаден, създава му изкуствени потребности, в някакъв смисъл го лишава от самоличност, отчуждава го от другите хора. За това преди повече от петдесет години предупреждават и Бергсон и Хайдегер.
Но това означава ли, че трябва да хвърлим лаптопите ? Разбира се че не !
Ако се разхлаждате с ветрило вместо с климатик – по-свети и извисени ли ще станете…
По времето на комунизма пропагандата говореше за алиенацията на западния човек, за неговата самота и отчуждаване от другите.
Сега и тук говорят същото. Българите все повече се отчуждавали, как едно време, вечер съседите си пиели ракията и вечеряли заедно. А сега, всеки бягал по задачите си, хората в един жилищен блок не се познавали…
Ами заедно с техническият прогрес, който идва от Запад, заедно с възможностите на свободната воля на човека да се развива, когато човешката природа е освободена от тоталитарната машина, ще идват и негативи. Те са част от човешката природа, а не част от Запада. Защото тези нелицеприятни неща и практики винаги са съществували и на Изток и на Запад. Само, че в западните отворени общества за тях се говори, а тук винаги се е мълчало. Но да мълчиш за нещо не означава , че то не съществува.
На мен също не ми харесват много неща, които идват от Запад. Но да вземем само хубавото , и да избегнем негативното би означавало България да бъде населена с люде от някакъв друг просветлен вид, а това е утопия.
На всички е ясно, че сме тръгнали по пътя на Запада. Още по-ясно е че се движим със скоростта на охлюви.
За съжаление, аз просто подозирам, че всички негативи на Запада ще пристигнат тук заедно с всичко смислено и добро, и цялата врява и драматизъм, който кънти и превръща всяко зло в трагедия, постепенно ще стихне.
Това е въпрос на време.
Просто ще се сменят поколенията.

Страница 1 от 1012345...10...Последна »