Страница 1 от 1012345...10...Последна »

Сигурно отдавна наблюдавате големите бъбривци, които днес ни оглушават от всевъзможни трибуни. Разните му там социални антрополози, политолози, политици, кандидат политици, измислени професори, експерти по национална сигурност, експерти по облаците, експерти по ручеите и такива по водопадите.Петьо
Забелязали сте, че те не са носители на никакви идеи ? Никакви ! Говорят като предаватели на това което вече се е случило, говорители на това което вече са видели, което са прочели. Сред френетичния ритъм на това бърборене не се прокрадва никаква, ама никаква оригинална, дори плаха идея. Ефирът е задръстен с клишета и безсмислено плямпане, до степен , да не ти се иска въобще да включиш телевизора. Замърсяването с клишета е по-голямо от замърсяването на въздуха. Информационен смог.
Първият вот, втория лифт, Третия пол, Истанбулската конвенция, ЧЕЗ, Църковния генерал губернатор, патриарха-офицер от КГБ – всичко потъва в един брътвеж.
С ориенталска логорея и конспиративни модели, петнадесет години ще обсъждаме дали да правим втори лифт на Пирин. В гримьорните на телевизионните студия чакат батальони от експерти, девизии от измислени комунистически професори . На какво може да ви научи например бившият член на Висшия съвет на БСП проф. Александър Маринов ? „
Има гугъл наука, при която директно се преписва информация от интернет”, каза проф. Борислав Тошев. Стана ясно, че огромен брой политици и бизнесмени се възползват от „вратичките” и постоянно добавят по някоя и друга научна титла пред името си. Преди да се закрие комисията, съотношението между доценти и професори е било 4 към 1, сега е 1.23 към 1. Висшите училища са първенци в бързото производство на кадри със съмнителни научни постижения, докато в хуманитарните и обществените науки критериите започнаха да стават смехотворни.”
Всичко това е породило цял нов термин – Google science.
Фундаменталната причина за просперитета на една страна е нейното технологично развитие. Това е ядрото генериращо икономическа промяна.
Нито Стив Джобс , нито Бил Гейтс, нито Марк Зъкърбърг са професори. Да не говорим, че някой от тях нямат дори завършен колеж.
Вместо да се дава терен и трибуна на иновации в информационните и комуникативни технологии, които светкавично да предоставят публични услуги на гражданите. На инженерни и технологични открития, които да откриват работни места, да създават нови продукти и брандове, ние ще слушаме г-н Зеленогорски по какъв начин щяло ДБГ да замрази членството си в Реформаторския блок.
Господа, вие сте изцяло замръзнали в някакво друго време ! Вие сте застинали в някакво балканско минало. Защото в сегашно време има страни, където хората с години не са се докосвали до банкноти. Разплащат се чрез телефоните си, плащат данъците си чрез телефоните си, получава онлайн услуги. Не поддържат огромна администрация. Не висят по гишета, рационализират живота си. В Швеция се отопляват от отпадъците си.
Шведски инженер казва : „ Ние се възползваме от изгарянето на отпадъците и чрез инсталации се отопляваме с тях, използвайки ги като заместител на изкопаемите горива. В Южна Европа не действат така, там всичко се прахосва“.
Стив Джобс размахваше по телевизията първия си таблет.
Шведския инженер говори по телевизията, че местните компании започнали да печелят добре дори от внос и изгаряне на отпадъци. Внос на отпадъци ? Как ви звучи…
А по нашата телевизия можем да видим абсолютно посредствения проф. Александър Маринов, или проф. Божидар Димитров, размахващ глупавата си идея, че щял да прави „ професорска партия”…За нарцистичния проф. Вучков няма какво да говоря, той с голяма лекота прекрачва границата на нормалността. Нека да го оставим да политиканства и да се възхищава сам на себе си, нищо че не забелязва, че това го превръща в клоун.
Но ние се влачим технологично и иновативно като охлюви. Единственото нещо , което наблюдаваме от това „движение” са лигите на политици и измислени професори от типа Google science.
Ако си останем на балканската си невъзприемчивост и ориенталска инертност, Европа никога няма да стане наше фактическо местожителство. Никои никога няма да ни спаси, трябва просто да зачетем действителността, / действителност просто е друга дума за истина / да я изграждаме, сътворяваме и приобщаваме към нея. Българинът винаги и за всичко има мнение, дори знае как трябва да станат нещата…. Конкретните действия обаче са му чужди.
Абсолютно е недоволен от начина си на живот, но е готов да не прави НИЩО, за да го промени. Все другите са му виновни. Капиталистите, турското робство, съседите…Циганите, ислямистите и Меркел, Бат’ Бойко, Царя или Костов, Сергей, но никога той, българинът.
Ние бутилираме намеренията си, запечатваме гърлото на бутилката с восък и я хвърляме в океана на бъдещето. Белким някой я намери и ни изпрати в друга бутилка текст : „ И аз ви обичам”…
Спомням си от един документален филм думите на един датчанин, посетил дълбоката руска провинция :
„ Имах чувството че съм попаднал във времето на Чехов…

Нация

Разбирането на миналото е едно от главните оръжия за овладяване на настоящето. Историята на Руската революция е била изцяло пренаписана, за да обслужи сталинистката правоверност, като изличи варварските епизоди в съветската история. По същия начин българските комунисти си измислиха изцяло своя история,моя милост която да изтрие и напълно изличи техните варварства. Но нали чрез историята, хората осъзнават своята принадлежност към една общност , която надхвърля личната им съдба.
Националната история не е някакъв „идеален”, или утопичен разказ за съдбата на един народ, написан от политически сатрапи, заграбвали властта в различно историческо време. Нацията обединява хора с една кръв, общ произход, хора които знаят цялата истина за своята история, език и култура.
Иначе казано, не е възможна Нация без обективно разказана и осъзната история.Украйна
Но често, слушайки професори историци /те и в момента преподават /, или политици като Жаблянов и компания, в мен неизменно възниква въпросът/
Ние Нация ли сме, или още не сме ?
За така наречената Руска федерация /един руски журналист я нарече „Танкова федерация”/, защото във всяка република руснаците държат танкови гарнизони /за по-сигурно/ е ясно. Това е едно изкуствено образувание от различни по език, религия и култура общности, държани със сила. Историята им е изключително фалшива, новините, цялата медийна среда , изказванията на политиците им не са се измъкнали от тресавището на лъжата. Путин излиза по руската телевизия и казва : „ Ние нямаме нито един войник изпратен в Украйна ! Нито един ! „ Само седмица след изявлението му в Русия започват да пристигат камионите с труповете на руските момчета поставени в черни чували. Над 2000 руски военни са убити в Украйна, други над 3200 са останали инвалиди.
Това е една „ Империя на Лъжата „.
В този смисъл РФ все още не е нация !

Стане ли дума за емоционалната страна на усещането за злото, не може да не почукаме на вратата наПетьо Ницше, който казва, / цитирам неточно, само по смисъл / : „ Всеки страдащ инстинктивно търси причина за своето страдание, по-точно търси причинителя, виновника върху който да разтовари болката. Това си е обезболяване, анестезия или наркотик срещу всякаква болка . Начин да се заглушава болката с помощта на афекти…”, на измислени събития, различни поводи, които да изтласкат от съзнанието същинската болка, да я заглушат… Заглушаването на една болка с друга, е едно от оправданията за страданията и неразбирането на света в който живеем.
Да превръщаме малкото зло в голямо страдание, и болката в голямо зло, е много типично за посткомунистическите страни, живели капсулирано и затворено от света. Тези общества са се хранели с предварително подбрана, цензурирана информационна храна, с предварително подбрани книги, филми – една културна и информационна диета, която малко или повече е оформила тяхното мислене за света.
Но какво става сега, когато информационното цунами плисва и залива всички – и подложените на комунистическата диета информационни вегани, и онези, които са търсели други начини да се докопат до една по-реална и разноообразна представа за света. Обременените /за малко да кажа изхабените/ от комунистическата доктринална диета люде, започват да вдигат страшна врява, да превръщат всяка малка драма в истинска трагедия. Врявата заглушава звука на разума, но остава недокоснат смисъла. Те така спасяват себе си. Съдят, за да не бъдат съдени. Всъщност, знаете ли, те демонстрират бягство от отговорност за самите себе си – онези, виновните не са се погрижили достатъчно добре за тях.
Никой и никога не е казвал или писал , че Западните общества са Обетованата /обещана/ земя на Справедливостта. Просто тези общества отдавна са постигнали повече консенсуси, за това как да живеят на базата на свободната воля на индивида, който може да живее, работи, да се развива, забогатява и да се моли на който си Бог иска в лоното на една национална и демократична общност. Но това автоматично не означава Справедливост. Та тя, човешката природа не би могла, и не е в състояние да я понесе в най-чист библейски вид . Има ли някой, който да се заблуждава по темата. Та и днес в 21-ви век в Лондон има хора, които прескачат оградата на съседа, докато го няма, и му изпочупват цветята по саксиите, само защото не харесват начина по който ги гледа.
Не вярвам да има хора да са си помислили, че след като кацнахме на Луната, сме се извисили над човешката си природа и вече бродим в някакви високи етически пространства. Не си спомням вече кой учен бе казал, че по-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.
Техническият прогрес, който идва от Запад също си има обратна страна. Поставя някои етични въпроси. Изследователи отдавна пишат, че той изтръгва човека от неговите корени, подчинява го на ритъм за който той не е създаден, създава му изкуствени потребности, в някакъв смисъл го лишава от самоличност, отчуждава го от другите хора. За това преди повече от петдесет години предупреждават и Бергсон и Хайдегер.
Но това означава ли, че трябва да хвърлим лаптопите ? Разбира се че не !
Ако се разхлаждате с ветрило вместо с климатик – по-свети и извисени ли ще станете…
По времето на комунизма пропагандата говореше за алиенацията на западния човек, за неговата самота и отчуждаване от другите.
Сега и тук говорят същото. Българите все повече се отчуждавали, как едно време, вечер съседите си пиели ракията и вечеряли заедно. А сега, всеки бягал по задачите си, хората в един жилищен блок не се познавали…
Ами заедно с техническият прогрес, който идва от Запад, заедно с възможностите на свободната воля на човека да се развива, когато човешката природа е освободена от тоталитарната машина, ще идват и негативи. Те са част от човешката природа, а не част от Запада. Защото тези нелицеприятни неща и практики винаги са съществували и на Изток и на Запад. Само, че в западните отворени общества за тях се говори, а тук винаги се е мълчало. Но да мълчиш за нещо не означава , че то не съществува.
На мен също не ми харесват много неща, които идват от Запад. Но да вземем само хубавото , и да избегнем негативното би означавало България да бъде населена с люде от някакъв друг просветлен вид, а това е утопия.
На всички е ясно, че сме тръгнали по пътя на Запада. Още по-ясно е че се движим със скоростта на охлюви.
За съжаление, аз просто подозирам, че всички негативи на Запада ще пристигнат тук заедно с всичко смислено и добро, и цялата врява и драматизъм, който кънти и превръща всяко зло в трагедия, постепенно ще стихне.
Това е въпрос на време.
Просто ще се сменят поколенията.

Робът не може да пие вода направо от извора, трябва да пие от ръцете на господаря и същевременноПетьо да му благодари за този дар. Само свободният човек пие от извора, ако един извор е зает, той ще намери друг. Но няма да пие от ничия ръка. Робът живее в своя реалност, господарят тъй като е относителен – в свои илюзии. Абсолютен господар е само смъртта, всеки друг господар е относителен .
Господарят непрекъснато трябва да доказва своето господство в борба с други противници. Някъде по тази пътека намира смъртта си. Като в лъвските прайдове.
Трагизмът се състои в това , че и двете страни са жертви на илюзии . Бремето е двустранно. С течение на годините и остаряването, господарят губи своето достойнство, основаващо се на силата. Подложен е на половинчатост и нищожност. Може да се превърне в обект на унижение и гавра дори от довчерашния си роб. Промяната на оценката на роба за господаря е само част от трагедията. Другата част е, че робът пък умира с усещането, че е живял като роб. Някои роби, за да се спасят от това усещане казват, че не са били роби на някого, а „привърженици”…
Всъщност и господарят и робът не разбират , че това са само роли. Те съществуват благодарение един на друг в едно общо съществувание, всеки със своя реализъм и илюзии. Но истината е, че и двамата са роби на своите илюзии.
Свободния човек пък става жертва на друг вид трагизъм. Намирайки сам извора да пие вода, и да си намери хляба, той живее в постоянна несигурност, разбирайки,че трудолюбието и моралните му добродетели, няма да го спасят от физическата ограниченост на човека във времето. Започва да си задава въпроси защо е всичкото това. Превръща се във философ. Започва да живее изпълнен с болезненото съзнание , че въпросите му няма да получат своите отговори.
И започва да си мисли, че всъщност робството започва от самото раждане. Всичко друго е вторично…

Не мога да разбера това постоянно прокламиране и раздуване на понятието „човешки права”. То би ималоПетьо смисъл единствено, ако е подкрепено от твърдението, че няма право без противотежестта на едно задължение. Това постоянно раздуване на понятието „ човешки права „ придобива все по-абстрактен характер, и постоянно ни отдалечава от гаранцията за упражняването на тези права.
Формулирането на това понятие започва да носи все по-големи опасности, да банализира неговото значение, да създава една човешка прослойка, която да е напълно резистентна към всякакви задължения , лишавайки общността от нейната естествена жизненост и благополучие.
Новите въпроси на съвременния свят изискват нови отговори, а постоянно разширяване на „човешките права” се превръща в една постмодерна утопия, чиито горчиви плодове вече се виждат на хоризонта.
Желанието да живеем заедно , да работим съвместно в лоното на една национална общност, която иска да просперира, не може да се изгради на основата само на правата. Либерализмът се определя на базата на индивидуалната свобода на индивида и неговото достойнство, това включва политическата, икономическата и религиозна свобода.
Абсурдът се ражда от факта, когато една твърде голяма част от обществото, или люде от други континенти и култури, започват да превръщат либерализмът и правата на човека в своя обетована земя. В приют, в някакви вътрешни анклави , които не само не дават каквито и да е отговори за бъдещето на общността, но и създават противопоставяне на несравними неща, водещи до някаква обобщено уравняване. Тези анклави не създават материални блага, цели поколения живеят на социални помощи. Така понятието за „правата на човека”, губи изначалното си значение , олеквайки поради онази изгубваща се социална гравитация, която обвързва правата със задълженията.
Андре Бретон в своите „ Пролегомени” пише :
„ Всяка велика идея става предмет на сериозни изопачения от мига, когато влезе в контакт с човешката маса, където е принудена да се съчетава с духове от съвсем различно измерение в сравнение с онзи, от който произлиза… „
Казано по друг начин : в този си вид либерализмът започна да изяжда самия себе си, и е в пълен синхрон с английската поговорка : „ Бъдете бодри, лошото е пред нас ! „

Отдавна е време и в България да произвеждаме действителност на основата на идеи, а не да изсмукваме от действителността идеи, объркани, противоречащи идеологии и бъбриви, безсмислени анализи.Петьо
Красивата ни страна няма нужда от голословни и клиширани анализи на хора като Андрей Райчев , Първан Симеонов или някой си Тома Белев. Тя има спешна нужда от люде обърнати към конкретността и адекватността на фактите. Хора които са обърнали гръб на някакви априорни причини, твърди и циментирани, невършещи никаква работа принципи, и набедени абсолюти.
С други думи за истинността на едно предложение или проект може да се съди по неговите практически резултати. Всякакви спекулации облечени в идеологически , социологически и не знам си какви дрехи, са пагубни и лъжливи, щом нямат никакво практическо влияние върху ежедневния живот на българина. Не може още петдесет години да слушаме анализи по телевизията дали трябва да се прави втори лифт на Банско или не. Хората за три години пробиха на петдесет м. под дъното на Ла Манша 51 км. тунел и си стиснаха ръцете.

Ако практическите резултати от такова начинание ще са от полза за ежедневния живот на българина, може и да трябва по нашите планини да се построят още тридесет лифта.
Не можем да се гърчим в теоретически , политически или социални конвулсии, без реално да осъществяваме нещата , които могат да ни бъдат полезни. Развитите държави извличат логически и прагматични последици от всичко, което може да им бъде полезно и преминават към действие.
Общество, което не се стреми да придаде смисъл на начинанията си, а постоянно пътува безцелно в ирационалните си налудности не стига далеч.
Живеем в отрицание и противоречия и сякаш никога няма да достигнем онази същинска свобода, не формалната, а конкретната, гъвкавата, функционалната и активната , която води до благоденствие. За каквото и начинание, закон или проект да се заговори винаги придобиваме лепкавото усещане за някакво лъжливо, унизително положение на нещата, което служи в интерес на някому или крие в недрата си някаква престъпна схема.
Ние живеем в едно постоянно състояние на концептуализиране на действителността, без да създаваме действителност. Не материализираме идеите. Ние ги само ги обсъждаме. Ние само ги оценяваме като идейна стойност. Анализираме ги с онази ориенталска логорея, след която се оказва, че няма нищо реално направено.
Живеем като в авиационен тренажор, симулатор на полет на самолет. Постоянно се запознаваме, анализираме и говорим за голямото разнообразие от технически средства с които може да се излети. Иначе имаме по всяка тема най-малкото по двама експерти на световно ниво.
Като в шведските приказки които започвали така : „ Имало едно време един дядо и две баби…”
Но така или иначе продължаваме да си стоим в симулатора за полет, и сякаш скоро няма да се отлепим от земята.

Съвсем естествено е хората да смятат, че смисленият живот се изразява в принадлежността и служенето наПетьо нещо, което е по-висше от Аза. Затова човекът открай време създава институции, способстващи това: религии политически партии, движения за опазване на околната среда. Люде, които с фенерчета осветяват и броят излюпените току-що океански костенурчета, пълзящи към океана. Тези хора с часове са забравили за себе си, за въпросите си. За тях времето е спряло, те са изцяло погълнати от това занимание.
Американската изследователка Даян Фоси прекарва цели осемнадесет години в планинските гори на Руанда, Африка, с цел изучаване живота на горилите. Гледал съм филми с нея. Горилите я бяха приели като една от тях. Прегръщаха я, милваха я, а тя ги пазеше от бракониерите. Живееше сред тях. Едва ли си е задавала въпроса дали животът и е смислен. Тя бе толкова ангажирана с това, което прави, че сякаш бе намерила спасение от вечните въпроси за смисъла.
През 1985 г. я намират убита пред бунгалото и. Тогава е била на 50 години…
Разбира се убита не от горилите.
Убита от хора. Вероятно бракониери.
Сега не знам какво е положението с горилите в Руанда…
Подобна е и историята с Джой Адамсън, от деца сме чели за лъвицата Елза. Джой също като Даян Фоси живееше сама сред лъвовете. Посвети целия си живот на тях. Грижеше се за тяхната популация и хабитати, пазеше ги от бракониерите.
И Джой бе убита.
Разбира се не от лъвовете.
Предполага се, че е пречела на някои хора наоколо.
Жак-Ив Кусто има по-добра съдба. Целият му живот бе отдаден в защита на океана от замърсявания, в защита на целият този скрит подводен живот.
Сега състоянието на световния океан не е добро. Продължават промишлено да избиват китовете макар, че е забранено. И това го видях. Заснето на филм от разстояние. Изтегляха убитите китове със специални кранове на кораба. Индустриално и бързо.
Жак Ив Кусто е направил каквото е могъл. Поне е спасил себе си от въпросите, които нямат отговор. Иначе нещата с китовете вървят на зле.
Майка Тереза, индийската католическа монахиня от албански произход хранеше бедните и онеправданите.
Сега бедните и онеправданите са два пъти повече.
Почти е сигурно, че обявената за светица от папа Франциск мисионерка, не е била жертва на връхлитащи я въпроси за смисъла.
Всичко това ме кара да се сещам за бабата на един американски професор по медицина Стивън Поуст, който постоянно разказвал една история от детството си.
Когато баба му видела, че е в лошо настроение , че е нещо унил, обезсърчен или отчаян, тя му казвала:
„ Стивън, изглеждаш ми страшно кисел. Защо не излезеш и отидеш да помогнеш на някого…”

Едва ли някой се съмнява, че двете ключови събития в нашия живот са Раждането и Смъртта. Те се случват независимо от волята на човека. Е, разбира се, докато живеем уж свободно правим своя избор. Но тамПетьо нещата могат да се запишат само с малки букви…
Нашите егоистични стремежи са движещата сила да постигнем това или онова, да се изкачим до някакви постижения, отделни удовлетворения, някакви трепети, които кой знае защо наричаме щастие, ала всичко това е един утопичен сън.
През целия си път гледаме на пейзажа през прозореца на аза, изучавайки, изследвайки всяко дърво, всеки инцидент, всяко климатична промяна, но без да познаваме като цяло контурите на собствената си къща, на собственото си съществуване. Без да виждаме същността на нещата разсъблечени от всички привидности.
Но вероятно има мигове като тези през Бъдни вечер, когато си събуждаме от утопичния си сън и отваряме прозореца на душите си, за да влезе малко светлина, чрез която да открием и местенце за надеждата.

ЛЕГЕНДИТЕ

Постоянно слушам по телевизията за някакви журналисти, които били „легенди” в професията, легенди на журналистическата мисъл. Не знам дали хората си дават сметка, че почти всички от тези, така наречениПетьо „легенди”, са били агенти на комунистическата ДС, и че почти половин век са манипулирали слушателите или зрителите си. Обслужвали са един тоталитарен, античовешки режим, разгласявайки една престъпна, неистинска, преиначена информация, осакатила мисленето на две поколения българи.
Прочетох доносите на една такава „легенда”, доноси които е писала за колегите си, с които е работила ежедневно, с които си е пиела кафето и споделяла ежедневието си. Косата ви може да настръхне до каква степен човек може да се принизи, само и само да ползва привилегии, да се сдобие с материални и битови неща, да се ползва от възможността да пътува на Запад. Тези люде „прескачаха” до Мюнхен по Коледните празници, за да пазарят подаръци за близките си. Масовият човек не знаеше това, той живееше като сомнамбул , а една голяма част от него и сега живее като сомнамбул, без да осъзнава миналото си , без да разбира настоящето си.
Разбирането на миналото е едно от главните оръжия за овладяване на настоящето. Джордж Оруел ни предупреди за това в своята книга „1984 „ .
Какви са тези телевизионни „легенди”, които ежедневно са преиначавали действителността, манипулирали архивите, за да осигурят своята кариерна легитимност. Тяхната единствена функция е била да участват в пропагандата на режима, в манипулирането на масите, на така наречения „социалистически човек”, който за тях не е бил нищо друго освен един беззащитен планктон, на който можеш да поднесеш лъжата като истина, с лекотата с която китовете поглъщат ракообразните.
Тези така наречени „телевизионни легенди” плуваха в океан от лъжи и знаеха това.
Те знаеха, че историята на Руската революция е била изцяло пренаписана, за да обслужи сталинистката правоверност, да изличи варварските епизоди в съветската история.
А варварските епизоди в съветската история са толкова много, че за нея трябва да се напишат толкова томове, колкото има Encyclopædia Britannica.
Българската история също трябва да бъде пренаписана, защото тя е осакатена от комунистическия режим до степен да може да се придвижва само с инвалидна количка. Историята написана от комунистите служи не да си спомняме миналото, а да се изличи всяка следа от него. Телевизионните „ легенди” половин век работеха твърде усърдно да изпълнят тази мисия.
За комунистическите варварства, измислените им революции и бандитски партизанлък, осеял страната с трупове, също могат да се напишат томове. Ненапразно Кундера пише, че това което прави човека свободен е постоянната борба на паметта срещу забравата.
Все още по улиците на нашата изстрадала страна ходят хора жертви на комунистическите митове, ходят като сомнамбули, без да се интересуват от националната памет и историята.
А ако историята има някакъв смисъл, то е да ни освободи от фалшивите митове, да ни учи да се освобождаваме от тях. Нека си спомним думите на Макс Планк :

БЪДЕЩЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ОНАЗИ РАСА И НА ОНЗИ НАРОД, КОИТО НАМЕРЯТ И ПОКАЖАТ ВОЛЯ ТО ДА ИМ ПРИНАДЛЕЖИ.

Информираната като компютър от пето поколение личност изглежда много умна, но не е. Тя е полезна за стриктното изпълнение на функциите, за които е програмирана. Докато не е налице една сувереннаПетьо индивидуалност, която да използва информацията, нейните взаимовръзки, но без да се слива с нея, запазвайки пълната си свобода от думи и понятия, то ние дори не се докосваме до действителността. Става така, че поглъщаме една субективна интерпретация на опита на друга личност. Не е необходимо да сме съгласни с когото и да е, само и само да изглеждаме умни.
Всъщност действителността не може да бъде уловена в думите и понятията.Те са само някакви показалци, които ни помагат и насочват, така както стрелките ни посочват в каква посока да вървим, за да стигнем до някаква местност. Картата на Хималаите не са самите Хималаи.
Веднъж дори един свещеник спорил с философ, който твърдял, че последната преграда, която ни дели от Бога, е самата дума „Бог”, понятието за Бога. Свещеникът не го разбрал, останал малко шокиран от това твърдение. Философът отново си опитал да обясни и казал :
– Човек се качва на магаре, за да пътува и да стигне до дадена къща, но не влиза с магарето вътре в къщата…То само ни е помогнало да стигнем до къщата, до същността. Но не може да ни разкрие самата същност. Затова там някъде слизаме от него и продължаваме отвъд думите и понятията, иначе няма да уловим същността, няма да уловим нищо…
Иначе си оставаме на магарето на понятията, на магарето чуждите интерпретации, на магарето на чуждия опит…
Интернет, този световен океан на информацията създава тъкмо тази илюзия , може да прекараме целия си живот на магарето на собствените си илюзии, че ставаме все по-умни и информирани. Каква тъжна измама.
Това е като на единия край на масата да има един докторат от сто страници, чиято цел е да опише вкуса на портокала, а на другия край да има един реален, истински портокал.
По-бързо ще стигнете до същността на темата, ако просто изядете плода и усетите със сетивата си този вкус. Докторатът от сто страници може и да ни създаде усещането, че сме много умни, но всъщност няма дори да ни приближи до същността.
Само свободната, суверенна индивидуалност, необременена и не следваща ничии чужд опит, може да се докосне до същността.
Никой философ няма готов отговор. Никой мъдрец. Никой гуру. Никой мислител.
Никой не е последна инстанция.
Всъщност великите умове, цялото натрупано творчество на човечеството само ни провокира да мислим. То не дава отговори. Само ни провокира да ги търсим. Сами.
Защото никой не знае отговора.
И ако някой го знае, той ще е извън всички думи и понятия, поради което нито можем да го назовем, нито да го изразим или изречем.

Страница 1 от 1012345...10...Последна »